Вузове.com

Съдържание:

Увод………………………………………………………………………..…..3

1. Биоетика и медицинска етика………………………………………….5

2.Етиката и ценността на човешкия живот…………………….…….7

3. Професионално етични проблеми………………………………….…..9

4. Перспектива на етичните комисии в здравеопазването…………..10

Заключение………………………………………………………………….14

Използвана литература…………………………………………………..15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Увод

В много професии съществуват правила за начина, по който те трябва да се упражняват, наложени от практиката или нормативно закрепени, което съставлява професионалната им етика, част от която е професионалният дълг. Медицинската етика е може би исторически най-старата професионална етика, при това с особена стойност в работата на медика.Упражняването на медицинската професия изисква от личността да възпитава в себе си или да се придържа към норми на определен морал, императивни за всички времена и епохи:човечността, съпричастността, лоялността на лечителя към пациента, са необходими условия за изпълнение на професионалния дълг.Това не е въпрос на лично мнение или отношение, а основа на лечителската дейност, закрепена в лекарската клетва и медицинските кодекси.

В последните десетилетия медицината като цяло промени своята същина по отношение на възможности, техническа база, методи за въздействие върху болния, лечебни средства.Основна промяна, може би най-значителна от времето на Хипократ, претърпя подходът към основните етични постановки.Техническия и научен напредък, немислим дори до преди няколко десетилетия, на който сме непосредствени свидетели и участници, доведоха до основно преосмисляне и дори до пълна ревизия на изконни морални принципи на медицинското практикуване, възникнаха нови, непознати проблемни ситуации, които надхвърлят частния обем на медицината и добиха глобално значение.Една от тези теми-а именно медицинската етика, се явява и актуалността на темата.

Задачите и целите които си поставихме , са следните:

1.Да направим литературен обзор на етиката като цяло-развитие, същност.

2.Да анализираме медицинската етика като важен фактор в развитието на медицината.

3.Да направим необходимите изводи и анализи.

1.Биоетика и медицинска етика.

Етиката (гр.Ethica, от Ethos-обичай) е философска наука, чийто обект на изучаване е моралът.Тя представлява съвкупност от нравствени норми и оценки, а също така и самите морални отношения.етиката е една от най-старите философски дисциплини, която е призвана да решава нравствените проблеми, възникнали пред човека в живота.Затова още от древността е било прието етиката да се счита за „практическа философия”.

Постепенно в нея се две групи основни въпроси:

Ø първите, за това как човек е длъжен да постъпва (нормативна етика)

Ø вторите-собствено теоретични въпроси за произхода и същността на морала.

Един от основните раздели на етиката е професионалната етика, обсъждаща моралните проблеми при изпълнение на професионалните задължения, каквато е и професионалната медицинска етика.Медицинската етика представлява съвкупност от нравствени норми и оценки, а също така и самите морални отношения, регулиращи медицинската практика.Медицинската етика изследва, от една страна, реалния морал, а от друга-предписва определени правила на морално поведения на медицинските работници и пациентите.В първия случай става дума за така наречената дескриптивна медицинска етика, описваща съществуващия морал, а във втория-за нормативната медицинска етика или за „медицинската деонтология”, която формулира правилата, нормите, изискванията, на които трябва морално да се подчинява поведението на практика, т.е. проблемите за дълга и изобщо на дължимото, при което се изразява изискванията на нравствеността под форма на предписания.

Етиката разглежда всестранно отношенията „лекар-болен”, „лекар-лекар” и „лекар-общество”, докато деонтологията засяга предимно отношенията , дълга на лекаря и изобщо на медика към болния, към пациента.Обект на медицинската етика е също и аксиологията -учението за моралните ценности, за доброто и злото. Например изходен, основополагащ принцип на медицинската етика е принципът на хуманността. Конкретно практическо приложение в ежедневната практика този принцип намира в редица правила, например известната Хипократова сентенция „Primum non nocere”, като основно деотнологично положение.

Термина „биоетика” е въведен от американския биолог V.Potter. Като синоними се използват и понятията „биомедицинска етика” и „медицинска етика”.През 1978г. излиза четиритомно фундаментално издание под редакцията на W.Reich “Enciklopedia of Bioethics”, съдържащо разработки по проблемите на аборта, евтаназията, медицинското обслужване, храненето и т.н.Разбиранията за същността и съдържанието на биоетиката все още са неясни.От най-разширено схващане на обема й-като нова между дисциплинарна философска теория, до свеждането до своеобразна съвкупност от проблемни ситуации, свързани с нравствените аспекти на съвременната медицинаи биология, т.е. като медицинска етика.В много случай границите на био-етическите изследвания твърде се разширяват, като се включват и ценностни проблеми на обществото въобще, при което тълкуванията се извършват с понятия и аналогии от медицинската етика.Биоетиката като система проявява и тенденция за изграждане на модели на поведения във всички области на живота;всъщност кръгът на разглежданата от нея проблематика си остава в този на няколко десетки морални ситуации , съществуващи в медицината от древността и актуализирани в съвремието или пък от нови такива, резултат на напредъка основно в биологията и медицината.Оттук идва и критиката към ново създаващата се дисциплина, че няма сериозни основи и ясна методология.Всъщност основата на биоетиката е моралното преосмисляне при новите условия на цивилизацията на всички въпроси, свързани с отношението на човека към самият него и неговото обкръжение.Това включва както преосмислянето на медицински етични проблеми, съществуващи от най-дълбока древност, като аборти, евтаназия и т.н., и които лекарят вече не може да решава еднолично, до най –новите въпроси на генното инженерство, отглеждането на човек в артефициални условия, екологията.Тези ситуации далече надхвърлят възможностите на медицинската професия и на лекарите, за да ги решат само на основата на етиката, основана на Хипократовите разбирания.Чисто медицински проблеми, на пръв поглед, вече се превръщат в проблем за цялостното човечество.

2.Етиката и ценността на човешкия живот.

Бързият научно-технически прогрес, електродизацията, автоматизацията, интелектуализацията на медицинската професия в известна степен намаляват ролята на интуицията, на индивидуалното умение и отговорност в поставянето на диагнозата и провеждането на лечението. Предметът на медицинското познание (болният човек) във все по-голяма степен се изследва не само непосредствено от клинициста, а от цял екип лекари, боравещи с диагностични машини. Все повече време в диагностичния процес се изразходва за машинни изследвания. Може да възникне нагласата, стремежът във всеки по-неопределен, по-особен случай отговорността да се прехвърля върху машинната диагноза. От друга страна, всъщност в тези условия изискванията към отговорността на медицинския работник нарастват. Нарастват, защото новата техника изисква по-висока компетентност, тя може да разкрие своите възможности само чрез съответния субективен фактор, чрез отговорен и подготвен медицински персонал. Увеличените възможности да се въздейства върху живота и смъртта, здравето и болестта, върху човешкото тяло означават и увеличени отговорности на лекаря.Историята на медицинската етика в редица отношения е успоредна на социалната организация на медицинската професия. Всеки следващ кодекс на официалните медицински служби е съответствал и на организационни проблеми, които не са били отразени в предшествуващите кодекси. Някои кодекси интегрират лекарите в групи по интереси и се опитват да намалят вътрешната конкуренция. Други призовават за преустановяване на сътрудничеството с външни конкуренти, трети за установяване на тесни връзки с политическите и законодателните власти; някои се адаптират към нови правни ограничения, а има и такива, които се опитват да създадат благоприятно обществено мнение спрямо лекарите.Някога лекарят е бил общ специалист, стремящ се да лекува сам всички болести у човека. Традиционният домашен, участъков, селски лекар познава добре всички свои пациенти като личности. Много често един и същ лекар лекува пациента през целия му живот, лекува даже цели семейства и за тях е същото, каквото са учителят и свещеникът. Животът на лекаря е известен на пациентите, а животът на пациентите на лекаря. Поради това и за него не е много трудно да действува съобразно един особено важен медицински и етически принцип да се лекува не просто болестта, а болният пациент, болният човек, болната личност. Пациентът се възприема именно като личност, а не като не функционираща нормално част от организъм.

3.Професионално етични проблеми.

Изброените особености на съвременната медицина довеждат до следните тенденции в медицинската професионална етика:възникване на нови, непознати етични, деонтологични и правни въпроси;промяна на стойността на класическите деонтологични правила с тенденция към ревизиране;разширяване на относителния дял на юридическото регламентиране на медицинската дейност.Характерна особеност в развитието на медицинската дейност на XX век е оформящата се комерсиализация, дехуманизация и отслабване на междуличностните отношения в лечителската практика.

Едностранчиво увлечение по новите методи на изследване,диагностика и лечение води до надценяването им и до пренебрегването на стари, но изпитани в практиката методи.Тенденцията към отслабване стойностите и преоценка на класическите хуманни принципи е резултат и на причини извън медицината, напр. икономически ( при поддържане на болни в тежко състояние).Тя се свързва и със световните изменения на профила на заболяванията, както и в причините за смъртността –до две трети са нещастни случаи, сърдечносъдови заболявания и онкологични болести.

Второто последствие е увеличаване на ятрогенността на медицината. Под ятрогения се разбират всякакви последствия от професионалната работа на лекаря, когато действията му в определен момент губят своето рационално клинично оправдание, диагностичните или лечебни акции добиват отчужден характер, стават вредни за пациента, може да причиняват вреда за здравето или за живота му.

Отстраняването на отрицателните последствия и тенденции на развитие в медицината не е дело единствено на медицинските практици и специалисти, но и общонационално, обществено;но едно от основните средства е придържането към професионално –етичните правила в професията ма медика като цяло, доколкото това често единствено е в преките сили и възможности на отделния лекар.

4.Перспектива на етичните комисии в здравеопазването.

През последните няколко години от реформата в здравеопазването все повече се обръща внимание на решаването на етични въпроси от медицинската практика. Свързващо звено между заинтересованите страни ( институциите, лекарите и пациентите ) при разрешаването на различни етични въпроси, казуси и проблеми е етичната комисия. Нейна важна роля е да транслира общите етични съображения спрямо специфичните случаи.Същността на етичната комисия се изразява в това, че тя дава възможност пред лекарите, медицинските сестри, здравните администратори, адвокатите, семействата и др. да поемата инициативата да разгледат етичните измерения на клиничните проблеми ; да обсъдят различните варианти на решения и да обосноват етичната позиция на тези решения. Този, който трябва да вземе решението трябва да поеме отговорността си за него. Предназначението на етичната комисия може да бъде дефинирано в следната последователност:
• Да задоволява нуждите от по - системен и принципен подход спрямо дилемите от медико - етичен характер при вземане на решения в медицинската практика.

• Явяват се като връзка между ценностите на обществото и институцията, която се грижи и лекува определени пациенти, в чиито случаи се явяват етични дилеми.

• Те са ефективна етична интервенция в здравния мениджмънт и политика.
Етичните комисии имат следните функции:

•Обучителна - включва подобряване на разбирането на институционалния персонал по медико - правните и био-етични въпроси. Ключов момент при формирането на етичната комисия е образоването на нейните членове. Наред с това се подлага на обучение и болничния персонал за значението и работата с етични стандарти, ръководствата и указанията.
• Консултативна – свързва се с подпомагане на пациентите, семействата им, лекуващите лекари и други здравни професионалисти да се идентифицират, формулират и решат етичните дилеми, пред които ги изправя модерното здравеопазване.

Създаване на ръководства и указания – това предполага създаване на тактика за вземане на решения при неспособни на това пациенти, а също така комисията предлага, преглежда и препоръчва административни мерки и указания относно разностранни медико – етични проблеми.
Основните принципи, въз основа на които са съставени и функционират етичните комисии са:

• Независимост

• Компетентност

• Плурализъм

• Прозрачност

• Интердисциплинарен подход

• Диалогичност

За да постигнат независимост и качество при вземане на решения, етичната комисии трябва да са структурирани и да са възприели определени стандартни оперативни процедури, препоръчани в международните, европейските и национални ръководства. Изключително е важно да се отбележи, че когато се създава структурата на теоретичната рамка на етичния подход в медицинската практика трябва да се създава от комплексни процеси, включващи участието и на пациенти, и на здравни професионалисти. В случай, че етичната комисия функционира ефективно в здравната структура, то тя трябва да е убедителна в своето представяне, в полагането на всички усилия и власт, за да се справи с необходимите задачи. Ролята им е да защитава пациента и институцията – автономността, правото да помага на пациента – първична протекция срещу юридически отговорности.Утвърдени са следните цели на етичните комисии:
• Да окуражават персонала да споделя информацията с пациента.
• Да разработват стандарти, посредством които да се вземат решения.
• Да изготвят решения, според които в определени случаи да се прекратява действието на живото подържащите системи.
• Да се вземат решения на ,, микро ” или ,, макро “ ниво.

Условията за създаването и редът на работа на етичните комисии са посочени в следните закони и наредби:

• Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина ( ЗЛАХМ ) – определя работата на Централната комисия по етика.

• Наредба №14 ( регламентира условията и реда за провеждане на клинични изпитвания на лекарства върху хора ) – определя условията и реда за работа на местните комисии по етика.

• Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

• Проект на Закон за здравето.

• Кодекс на професионалната етика.

Освен така изброените и функциониращи структури касаещи етичните норми на поведение в здравеопазването, съществува комисия по тези въпроси и към БЛС. Функцията й е да разрешава въпроси и дилеми, възникнали при упражняване на лекарската професия. Комисията приема и разглежда жалби от лекари за нелоялна конкуренция или на граждани спрямо действията на определен лекар ( като нормативна база се приема спазването на Кодекса за професионална етика приет на ХХХІІІ Извънреден събор на БЛС ).

Напоследък у нас законодателните норми се хармонизират с тези, които действат в Европа и света. Все повече се обръща внимание на правата на пациента и неговата автономия. За тази цел бе въведено и информираното съгласие. Местните комисии по етика, както и етичните комисии по съсловните организации все повече се утвърждават в сферата на здравеопазването. На базата на интердисциплинарния подход и диалогичност на работа тези комисии намират своето място при решаване на спорни въпроси в медицинската практика от различно естество. Естествено и те да си имат своите проблеми. Затова правилния подход при тяхното функциониране е да не се допуска доминирането на едни членове на етичната комисия спрямо други нейни представители. Тяхната ефективност е заложена във възприемането на различните възгледи.

Заключение

В съвременната медицинска практика се срещат не просто отделният лекар със страдащия от определена болест, а една мощна организация, една специфична индустрия, в която участвуват множество хора с различни професионални роли, които решават по същество и определени проблеми на обществото. Участъковият лекар се оказва повече диспечер, разпращащ болните към други специалисти и различни изследвания. Чувствително намалява времето на престоя на болния при лекаря терапевт, а се увеличава времето му за ходене по лаборатории и специализирани кабинети.Сега медицинското обслужване е много по-достъпно и масовизирано. Развитието на медицинските знания доведе до засилващо се разделение на медицинския труд и специализация на една или друга негова страна от отделни хора. Медицинската етика е важна част от медицината като цяло, и важен фактор за развитието на една по –добра медицинска помощ.Етиката е преди всичко освен уважаване на пациента, а себеуважение, уважение към колегите.В България все повече навлиза етиката в медицината, много болнични заведения наблягат на етичните принципи и кодекси, дори някои създават свои вътрешни кодекси за лекарите.Съвременната медицина придава огромно значение на етиката.Можем да кажем, че медицинската етика представлява по себе си наука, централните въпроси в които се явяват изучаването на етическите норми и правила, които са длъжни да наблюдават медицинския персонал в медицинската професия, в името на това, че тяхната работа е непосредствено свързана и касае живота на другите хора. Достойнството на медицината пряко зависи от достойнството на човешкото същество.И макар че медицината е научна дисциплина, нейната връзка с етиката е неоспорима.

Използвана литература:

1.Воденичаров,Ц.,Митова, М.,Гатева, Медицинска етика, изд. Мнемозина, 1995г.,221с.

2.Л.Е.Горелова, С.И.Молчанова. Вклад выдающегося русского юриста А.Ф.Кони в развитие медицинской этики./ Медицинская сестра.// М.: Медицина – 1989 - №1 – стр.20-21

3. Карьера в медицине / Вед.ред. А.Элиович, отв.ред. М.Широкова. – М.: Аванта, 2003. – 320с.

4.Телешевская М. Э., Погибко Н. И. Вопросы врачебной деонтологии. Л.: Медицина, 2006

5.А.Иванюшкин, Профессиональная этика в медицине, Москва, Медицина, 1990г.