Съдържание

Увод……………………………………………………………………………3

1.Безплодието-бич на съвремието………………………………………..5

2.Основни проблеми и перспективи при асистирана репродукция…..6

Заключение…………………………………………………………………10

Използвана литература…………………………………………………11

Увод

„За да съществуваш, важното е преди всичко да поемеш своя дълг”

Антоан дьо Сент Екзюпери

В последно време огромна популярност в средите на лекарите намира термина „деонтология”. Деонтологията (от гръцки- deontos -дължимото, необходимото и logos- учение, наука) е наука за дълга и отговорността на човека за неговото поведение. В професионално отношение, деонтологията е наука за професионалния дълг. При всяка професия съществуват различни правила за начина, по който тя трябва да се упражнява. Деонтологията се разкрива в твърдението „Постъпи правилно“. Според нея моралният дълг на човека трябва да му подсказва кое е правилно.Деонтологията се развива от немския философ Имануел Кант. Така или иначе, несъмнено е едно: в професионалното мислене на лекарите от различните специалности, понятието за дълга или дължимото е изключително важно, а основния принцип на деонтологията е да подтикне към съзнателно подчинение на личните интереси пред тези на обществото. Деонтологичната етика се фокусира върху моралните принципи, а не върху моралността на резултатите от взетото решение. Този подход се нарича също неконсекуенциалистичен, защото етиката трябва да се ръководи от дълга, не от последствията.

Актуалността на проблема се обуславя от това, че безплодието е един от основните проблеми както у нас, така и в Европа.От съвременна гледна точка безплодието представлява невъзможността една двойка да създаде поколение. За безплодни двойки се приемат водещите нормален полов живот без да използват предпазни средства, когато не настъпва бременност в продължение на една година, ако са под 35 години или за период от 6 месеца, ако партньорите са над 38г. Според официалната статистика в България броя на бездетните двойки е около 270 000. Много е вероятно този брой да се повишава в близко бъдеще поради факта, че много жени отлагат появата на дете за по-късна възраст, когато плодовитостта намалява.

Задачите и целите които си поставихме бяха следните:

1.Да проучим теоретично проблема за безплодието.

2.Да проучим същността и проблема при асистираната репродукция.

3.Да направим изводи.

1.Безплодието-бич на съвремието.

Безплодието при съпрузите винаги представлява сложен и труден за разрешение проблем. У нас честотата на брачното безплодие възлиза на 10-14% от брачните двойки, като причините са почти по равно поделени между съпрузите и съпругите. Все пак при около 15% от безплодните бракове причините за това остават неизяснени. Безплодие означава невъзможност да се осъществи оплождане. Приема се, че ако не настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използуване на контрацептивни средства и методи, то съпружеската двойка трябва да се счита за потенциално безплодна и е необходимо да се консултира с лекар-специалист. Тъй като проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи, то наложително е те да се изследват едновременно. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.
Лечението на безплодието е комплексно, и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други.
Много надежди създава разработеният със съвместните усилия на гинеколози, ембриолози и биолози съвременен метод за оплождане "ин витро" и пренасяне на оплодената яйцеклетка в матката на жената /методът е известен като "бебе в епруветка"/.

У нас съществува мрежа от кабинети по стерилитет, които се занимават с профилактика, изследване и лечение на брачното безплодие. За съжаление тяхната досегашна дейност е насочена към профилактика и лечение предимно на женското безплодие, без да се отчита сравнително високият процент на мъжкото безплодие.

2.Основни проблеми и перспективи при асистирана репродукция.

Асистираните репродуктивни технологии са съвкупност от клинични и биологични процедури, които позволяват зачеване ин витро (IVF), ICSI, трансфер на ембриони и изкуствена инсеминация. С тяхна помощ може да се роди дете в семейство, в което е невъзможно да се постигне бременност по друг начин. Ин витро оплождането (IVF) е метод, при който в лабораторни условия яйцеклетките на съпругата се събират със сперматозоиди на нейния съпруг, за да се оплодят. Получените ембриони се прехвърлят в матката на съпругата или се замразяват (криопрезервация). Методът ICSI е подобен на метода IVF, но при него в яйцеклетката се инжектира сперматозоид с помощта на специална техника. И при двата метода е възможно използването на донорски сперматозоиди или яйцеклетки след подписване на съответните документи от двамата партньори. IVF се извършва на следните етапи:
1.Контролирана овариална хиперстимулация и мониториране на цикъла.
Чрез стимулиране на овулацията с гонадотропни хормони лекарският екип контролира зреенето на яйцеклетките и повишава шанса за добиване на повече от една годни за оплождане яйцеклетки. Стимулацията се следи стриктно под ехографски контрол и дозите се индивидуализират за всяка жена Отговорът на стимулацията за зреещите фоликули е индивидуален при всяка пациентка.
2.Пункция на фоликулите под ултразвуков контрол.
Процедурата се извършва на 36-ти час след апликацията на β hCG препарат. Извършва се под ултразвуков контрол в стерилни условия, престой в здравното заведение под лекарски контрол. Преди процедурата задължително е извършването на пред оперативни изследвания и прегледи 3.Получаване на сперматозоиди.

4. Събиране на яйцеклетките и сперматозоидите в лаборатория и осигуряване на условия за оплождане и ранен растеж на ембриона. Сперматозоидите се обработват през различни среди, за да се подберат най-подходящите от тях. Тези селектирани сперматозоиди се поставят заедно с яйцеклетките в подходяща хранителна среда при температура 37°С в инкубатор в стерилни условия и при 5% СО2. Остават там до пет дни след пункцията на фоликули, като периодично се прави оценка дали е настъпило оплождане и как протича деленето на вече получения ембрион Разликата в провеждането на ICSI в сравнение с IVF се състои в директното въвеждане на един сперматозоид в яйцеклетката. Манипулацията се извършва с помощта на микроигла под микроскопски контрол с помощта на микроманипулатор. Процедурата се извършва при двойки, при които броят на сперматозоидите е силно намален и спонтанно оплождане на яйцеклетките е невъзможно. ICSI се прави и при двойки, при които сперматозоидите нямат оплодителна способност или при мъже с азооспермия, тогава сперматозоидите се взимат директно от епидидима или тестиса. След оплождането яйцеклетките се поставят в подходяща среда в инкубатор и тяхното развитие се наблюдава периодично.

5. Трансфер на ембрионите в матката. При тази процедура с помощта на направен за целта катетер, през маточната шийка, развиващите се ембриони се вкарват в маточната кухина, което e и краят на медицинската част на процедурата.

На 25.07.1978 г. след 60 безуспешни опита, се роди Luise Joy Brown, зачената инвитро при естествен цикъл, а сестра й Natalie се роди 4 години по-късно, но след контролирана овариална хиперстимулация (КОХ). Въпреки изминалите повече от 20 години значителна част от проблемите на технологиите за асистирана репродукция (ТАР) не са изяснени. Въвеждането на нови методи (ICSI, тънкоиглена аспирация на сперматозоиди от тестиса и епидидима – PESA, TESE, микрохирургична екстракция на сперматозоиди от тестиса, култивиране на гамети и яйчникова тъкан, предимплантационна генетична диагностика и др.) създаде нови проблеми. Въпреки използването на десетки схеми и протоколи, оптимален контрол на контролирана овариална хиперстимулация не може да се постигне.

Кръга от проблеми, с които се занимава медицинската деонтология намират приложения и при асистираната репродукция.Медицинската деонтология включва в себе си различни въпроси които касаят взаимоотношенията между лекаря и пациента, между лекаря и роднините на пациента,между медицинските работници.Много области на медицината , имат преди всичко свои собствени деонтологични аспекти.Деонтологичните проблеми възникват в резултат на по-широкото внедряване на резултатите на научно-техническия прогрес в медицината.Дори обучението на студенти в медицинските институти включва необходимост да отговарят и спазват редица деонтологични принципи.С различните аспекти на медицинската деонтология, студентите се запознават в периода на обучение.

Във всекидневната работа и при осъществяване грижа за пациента, човешки качества като отзивчивост, доброта сърдечност, внимание са необходими на всички медицински работници, били те медицински сестри или лекари, санитари или студенти.При пациентите , които се нуждаят от асистирана репродукция, освен по-горе споменатите качества,важен фактор има преди всичко подхода към пациента.

Деонтологчините проблеми представляват по себе си конкретна форма на съвременна професионална етика на лекаря, това е система от знания за допустимите граници на манипулиране на живота и смъртта на човека.Манипулацията е длъжна да се регулира нравствено.Друга форма на деонтологията е биоетиката-това е форма на защита на биологичния живот на човека.Основния й проблем на биоетиката-това е самоубийството, експериментирането върху хора и животни, отношението на лекаря към пациента, отношението към психически непълноценните хора, раждането( изкуственото оплождане, аборта и др.)

Заключение

През следващото десетилетие голяма част от проблемите на технологиите за асистирана репродукция ще бъдат разрешени. Ще се въведат нови растежни среди и методи, подобряващи съществено имплантацията. Ще се оптимизират методите за преценка на качествата на яйцеклетката, ембриона и рецептивността на маточната лигавица. Фертилизационният и имплантационен индекс при технологиите за асистирана репродукция ще се изравнят с естествения – 60-70%. Асистираните репродуктивни технологии са израз на огромния напредък на медицината в областта на репродуктивното здраве. Те позволяват чрез различни по сложност намеси от страна на лекаря и екип от специалисти да се постигне бременност там, където преди десетилетия е било немислимо.Генното инженерство и клонирането при човека, след законово регламентиране, ще открият нови перспективи пред човечеството.

Използвана литература

1. списание „ Медицинска деонтология и медицинско право”, издател СИБИ, 1996г, 208с