Вузове.com

Структурна характеристика и роля

Значението на анти-тръстовото законодателство се изразява в това, че анти-тръстовите закони трябва да сведат до минимум отрицателните последствия от монополизацията на пазара. Те се стремят да ограничат концентрацията на икономическа власт в един отделен предприемач или компания, с цел запазването на конкуренцията като един от двигателите на икономиката.

През последните 20 – 30 години се наблюдава активизиране в това отношение. Правителствата започанаха да въздействат върху темповете и характера на конкурентните процеси особено с помоща на антитръстовото законодателство, както и с други форми на държавно регулиране, като парично-кредитна и данъчна политика, държавната поръчки, финансирането на научните изследвания и т.н., които обаче не са във фокусът на текущия анализ.

По същество антимонополните закони забранявят бизнес практиката на лишаване на потребителят от печалбата, от конкуренцията, изразяваща се във високи цени на стоките и услуги с ниско качество.

Анти-тръстовите закони предпазват конкуренцията. Свободната и отворена конкуренция носи печалба за потребителите като им осигурява  ниски цени и нови, по–добри продукти. В свободно конкурентния пазар всяка фирма главно се опитва да привлече клиенти чрез намаляване на цените и увеличаване на качеството на продуктите и услугите си. Конкуренцията с възможностите за печалба води винаги до стимулиране на бизнеса да открие новите,  иновативните и по ефикасните методи за производство. Потребителската печалба минава през ниските цени и по–добрите продукти и услуги. Когато компаниите се съгласят на фиксирани цени, изкуствено повишаване на цените или разделяне на купувачите /allocate customers/, потребителите губят печалбата от конкуренцията. Цените, които са резултат от това, че конкурентите действат по този начин са изкуствено високи. Такива цени не действат пряко на разходите, а изопачават алокацията на обществените ресурси, което е в противоречие с целите на модифицираното пазарно стопанство и ограничаващо условие за устойчив и балансиран икономически растеж. Резултатът е не само загуба за американските потребители, а и за американската икономика.

Когато обаче конкурентната система действа ефективно, няма да съществува нужда от правителствена намеса, но е трудно  да се докаже, че която  и да е бизнес система е саморегулиращ се механизъм, игнориращ всички възникващи дефекти с по- голям прираст на ефектите от дейността. В този смисъл се появява държавата в модифицираното пазарно стопанство, в ролята си на регулаторен орган, отговорен за създаване на мотивация в икономическите субекти и предпоставки за по- добри резултати от действието на производствената функция на пазара.

Като институция на моделът, анти- тръстовото законодателство се характеризира с определена динамична структура заложена от закона Шърман и модифицирана от непрестанно възникващите обстоятелства в икономическата действителност.
Скелетът на анти- тръстовото законодателство е изграден от три главни федерални  анти-тръстови закона: Закона на Шърман, закона на Клейтън, и закона на Федералната търговска комисия.

Законът на Шърман съществува от 1890 г. като основен закон, изразяващ “нашето национално обвързавне към свободната пазарна икономика. , в която освободената от частни и държавни ограничения конкуренция води до по- добри резултати за потребителите”. Когато се е гласувал законът конгреса се  е чувствал толкова сигурен, че при гласуването е имало само един глас против.
Закона на Шърман обявява извън закона всички договори, съдружия и заговори, които безпричинно ограничават междущатската и международната търговия. Това включва съгласия между конкуренти за  фиксиране  на  цени,  изкуствено  покачване  на  цени
/rig bids/  и разделяне на пазара. Закона прави, така че монополизацията на коя да е област на междущатската търговия да е незаконна. “Незаконен монопол съществува, когато само една фирма контролира пазара за стока или услуга и получава такава пазарна сила не защото нейният продукт или услуга е по-добър от другите, а защото подтиска конкуренцията с неконкурентно поведение. Закона не е нарушен когато мощната конкуренция на една фирма и ниските цени завземат продажбите от по-неефикасните конкуренти  - тогава конкуренцията е лоялна”.

Нарушенията на закона на Шърман, включващи съгласия между конкуренти се наказват като углавни престъпления. Министерството на правосъдието е упълномощено да води криминални разследвания свързани чрез Закона на Шърман. Нарушителите могат да бъдат глобени до $ 350 хил. и осъдени до 3 години федерален затвор  за всяко действие. Корпорациите могат да бъдат глобени да $10 млн. за всяко действие, като при някои обстоятелства глобите могат да станат дори и по-високи.

Законът на Клейтън има граждански статут /няма наказателни разпоредби/, създаден е през 1914г. и променен 1950г.  Законът на Клейтън забранява сливания или придобивания /acquisitions/, които водят до вероятност за по- малка конкуренция.
На основа на закона правителството предизвиква разследвания по тези сливания, които според икономическите анализи е вероятно да повишат цените за потребителите. ”Всички лица, имащи предвид сливания и придобивания по- високи от нормалните трябва да уведомят Анти-монополното поделение/ Antitrust Division / и Федералната комисия по търговията”. Закона забранява други бизнес практики, които при определени обстоятелства могат да навредят на конкуренцията.

Законът за Федералната търговска комисия /ФТК/, забранява нечестните методи на конкуренция в междущатската търговия, но няма наказателни разпоредби. Въз основа на него Федералната Комисия преследва нарушителите му.

Министерството на правосъдието често се бори с незаконните действия като използва други закони, включващи такива, които забраняват фалшиви изявления на федералните агенции, лъжесвидетелствания, възпрепятстване на правосъдието, заговори  за  държавна  измама  и такива по интернет и телефон. За всяко от тези престъпления  има различни глоби и наказания, които могат да бъдат добавени към глобите и наказанията за нарушенията на антитръстовия закон.

Има три различни основни  начина, чрез които федералният антитръстов закон влиза в сила: криминални и граждански действия прилагани от Антитръстовата комисия към Министерството на правосъдието, прилагане на граждански действия изпълнявани от Федералната търговска комисия и съдебни процеси възбудени от накърняването на интересите на частни обединения.
Министерството на правосъдието /МП/ използва множество инструменти в разследванията  и преследването на криминални антитръстови нарушения. Адвокатите му често работят с агенти на ФБР или други агенции за разследване, за да се набавят доказателства, чрез телефонни подслушвания и при нужда - даване на имунитет. Гражданските сигнали и  информация за щети, често са  последвани от наказателни действия и разследване, които се определят с голяма доза ефективност.

Оказва се, че антимонополното законодателство на САЩ е една взимнообвързваща структура т.е. като част от държавното участие в алокацията на ресурсите свързва дори и иземва функциите на други институци - като регламентирането на правилата, включва се с административни мерки в борбата срещу асиметрията на информацията /Закона за Федералната търговска комисия/, частично засяга производството на обществени блага /от гледна точка на цена и качество/.

Освен функционалните аспекти на дейността на антимонополното законодателство, ролята му в модифицираното пазарно стопавство има и свое предисловие, което показва, че тя не е еднозначна във времето и подлежи на актуализации съобразно вижданията на администрацията, която я прави достояние на обществото. Историята дава примери за това:

“През 80 –те политическият консерватизъм във федералните действия допълни доктрината на Върховния съд за ненамеса. Администрацията на Рейгън намали бюджета на ФТК и МП, оставяйки ги с ограничени ресурси за действия.
Действителните усилия следваха точен дневен ред на прокурорските случаи, по външни ограничения и големи  сливания от хоризонтален характер/ въвличащи фирми от един   и същ отрасъл с една и съща степен на производство /.Сливанията на компании в конгломерати от една страна, изглеждаха благоприятни, в годините 84 –та и 85-та, те регистрираха най -високите повишения на корпоративни приходи в националната история, докато върховният съд засилваше изискванията за докадзателства, щети и правото за иск, антитръстовите случаи станаха по- трудни за печелене от ищеца. Повечето решения през този период стесниха пъта към антитръста”.

В подкрепа на по-горе изложеното твърдение за динамичността на антитръстовото законодателство, и че антитръстовия закон никога не остава статичен, както и за нееднозначността на ролята му в модела са  късните 80-те и ранните 90-те, когато настъпват много промени в управлението икономическите анализи и съдебната доктрина:

На щатско ниво в края на 80-те правителства атакуват сливания и ограничаващи действия. Върховния съд дава подкрепящи усилия в Калифорния, поддържайки възможността на правителството на щата да пречупи нелегалните сливания.

Друга тенденция идва от “академията” /Чикагската школа/, че подходящ анализ на ефективните цели би показал, че ефективността изисква по- строг антитръстов контрол, а не крайна ненамеса. Като от друга страна застъпват виждането, че високото равнище на концентрация на производството и капитала не е синоним на пазарна власт, а свидетелство за икономия от мащабите на производството и висока рентабилност.  Съществува паралел между тези твърдения и възгледите на неокласическата школа за развитието на пазара – “голямата фирма вече не се третира като враг номер едно на конкуренцията, тъй като тя разполага с мощен потенциал за инвестиции във високотехнологичните отрасли и за развитие на НИРД.

След годините на Рейгън антитръстът се изостря във Вашингтон. Администрацията на президентът Джордж Буш осиновява голям брой активисти, действащи в примането на основни принципи при сливания, обсъждани през `92 от ФКТ и МП.
Президентът Бил Клинтън подслонява този активизъм, като назначи Anne K. Bingaman за глава на Атитръстовият отдел към министерството на Правосъдието. В последствие либералните преработки на теорията за обществения избор го критикуват, а потребителите го определят като разрушител на идеята за позитивно правителство.