Vuzove.com Курсови теми Музика Място, роля и значение на музиката в живота на детето

Място, роля и значение на музиката в живота на детето

Курсови - Музика

1. Начало на музиката

 

Музиката се заражда в най-дълбока древност – още от времето, когато съществува човечеството (преди около 1 милион години). Тя положително не е била такава, каквато е днес, макар че не разполагаме с точни данни за вида и по онова време.

Но с годините музикалното изкуство все повече се усложнява, докато се стигне до днешната музика, до нейните жанрове и се признае за безценно културно богатство на всички народи.

 

2. Музиката и детето

 

Детето е в центъра на изкуството. Музиката като вид изкуство в своите най-хубави образци изразява най-светлите идеали на човечеството на които учим децата: борбата между добро и зли, стремежите на хората към свобода, щастие и прогрес, както и мечтите, колебанията, тревогите на личността.

Да учи на добро, на хуманизъм – това е дълбокия смисъл на музиката, насочен не само към децата, но и към цялото човечество. Музиката трябва да пресъздава прогресивни социални идеи, както и радостите и тревогите на отделяния човек.

Наистина необятен е образният свят на музиката, както са невероятни и неповторими чувствата на децата. Удивително многообразни са също така видовете музика, различните музикални форми и техните неизброими разновидности с които са обкръжени децата. Така например музиката може да се раздели на вокална и инструментална, но съществуват и вокално-инструментални творби. И вокалната и инструменталната музика, от друга страна може да бъде ансамблова и солова. Ансамблите са големи (оркестри, хорове) и по-малки (камерни състави, дуети) и т.н.

В историческия си път музиката е достигнала и до огромно разнообразие на своите жанрове. Различаваме т.нар „лек” жанр (музика за развлечение), „приложни” жанрове (филмова, театрална, циркова, рекламна и пр.), симфоничен, музикално-сценичен, камерен, песенен жанр и т.н. Ясно е, че жанровете не се появяват в музикалната практика „просто така”, само по нечие хрумване. Появата им е предизвикана от житейските потребности на хората, а от там и на децата.

Забавната музика например задоволява неизменната нужда на възрастните и децата от всекидневен звуков спътник за отмора, танцуване и т.н. Симфоничният жанр се появява, за да може чрез по-крупни творби да се изразят и по-значими, по-мащабни социални чувства и идеи. Многообразието на жанровете дава възможност да се пресъздава по множество начини съдържанието в музиката . И така, жанровете са толкова много, че е невъзможно да се ориентираме в тях, ако не ги систематизираме по някакъв показател. Но и това не е лесно, защото всеки жанр има множество разновидности и нюанси. Освен това днес почти няма „чисти”жанрове. Така е и при другите изкуства, така се движи и изменя всичко около нас.

В привидно „простия” песенен жанр съществуват маршови, танцувални, приспивни, напевни, лирични песни и т.н. Днешния „лек” жанр също е много богат и разнообразен – включва поп музика, рок музика, творби за духов оркестър, стари градски песни, оперни откъси и т.н. Поп музиката от своя страна също има твърде широки граници: тя обхваща днес баладата, шлагера, диско песните, пиеси за естраден оркестър, шансона… А вероятно утрешния ден ще ни донесе и нови жанрове или разновидности на старите – по съзвучни с изменящите се вкусове и предпочитания, задоволяващи изменилите се потребности на възрастни и деца.

Изменят се и се развиват и стиловете в музиката. Стилът е също широко понятие – говорим за стил в облеклото, в отношенията между хората, в начина на изразяване, в различните изкуства… В историята на музиката познаваме стил на класицизма, романтизма и т.н. Говори се за немски, за български национален композиторски стил и т.н. Свой собствен стил имат и много съвременни композитори и изпълнители. Децата веднага ще почувстват например колко различно звучи музиката на Моцарт от творбите на Шостакович, ще различат различните типичните черти на стила на П. Владигеров от характерния стил на Л. Пипков и т.н. Ето как стиловото богатство потвърждава многообразието в музиката.

Знанията във връзка с обществената функция на музиката са особено актуален аспект на музикално възпитателната работа, едно от главните средства за осъществяване на връзката между музикалното възпитание и живота. Ето защо тези знания се обособяват като основен дял от информацията за музикалното изкуство, която учениците получават в училище.

От друга страна осъзнаването на музикалния език предполага и запознаване на учениците с някои термини и понятия от елементарната теория на музиката – втората линия на музикалните знания, която е свързана пак със същността на самото музикално изкуство.

Тези две линии, в които могат да се обособят знанията за музиката , се осъществяват паралелно в хода на целия учебно-възпитателен процес. В редица случаи те не са нещо абсолютно ново , някакво откритие за ученика – известни знания от такъв характер децата получават по естествен път, при техните спонтанни извънучилищни контакти с музиката . В клас обаче тези знания се систематизират и разширяват целенасочено – с оглед изграждането на убеждение за природата на музиката и нейната многообразна обществена роля

Именно с такава цел учебното съдържание във всеки клас е систематизирано в няколко повтарящи се основни теми. Смисълът на тези теми е да се насочи вниманието на учителя (а и на учениците) не само към дадения конкретен учебен проблем, а и към богатото функциониране на музиката в социалната практика. Тези основни музикални теми са свързани и с глобалните теми, систематизиращи (също в социален план) цялото учебно съдържание в началните класове. По този начин се създават условия за комплексен, интегрален подход към общите педагогически задачи, за по-тясно свързване на конкретния учебен материал с жизнената практика. Насочва се вниманието навътре към същността и изразните възможности на музикалното изкуство - предпоставки за осъществяването на неговата социална функция.

Особено важно изискване е знанията за музиката да бъдат актуални, свързани със съвременния музикален живот и с популярните форми на музикалната култура. Ясно е, че цялата информация от такъв характер не може да се фиксира абсолютно точно, да се регламентира конкретно в учебната програма. Ето защо учителят трябва да преценява добре с какво може да осведоми в подходяща форма учениците, какво ще им бъде полезно с оглед на тяхното още по-пълно сближаване с музикалното изкуство. В това отношение той трябва да използва широко различни актуални поводи за допълнителни знания: гостуване на музикален състав в селището, слушана по радиото песенна класация, ново предаване с детски песни, популярен музикален фестивал и т.н.

Допълнителната информация във връзка с музиката трябва да се предпазва от професионалистичен максимализъм. Излишно е например децата да помнят дати и факти от биографията на композитори - но непременно трябва да знаят кога приблизително са живели тези творци (преди стотина години или пък са наши съвременници...), коя е основната област в творчеството им. Излишно е също така да се претрупва съзнанието на учениците с многобройни названия на музикални произведения, особено когато те не са слушани в клас. Полезно би било обаче децата да знаят, че Моцарт например е написал през краткия си живот 40 симфонии, че и той, и Бах са писали музика за развлечение... Едва ли музикалната култура на учениците би спечелила особено много, ако съзнанието им се обременява с чужди термини за неща, които могат да се изразят просто и точно на български език. Излишно е също така да се запомнят формулировки и дефиниции от областта на елементарната теория на музиката - например "що е такт", "що е размер" и т.н. Напълно достатъчно в случая е учениците да разберат смисъла на неща та, т.е. да вникнат в същността на понятието - разбира се, до степен, допустима и достъпна за съответната възраст. Най-общо казано, това означава те да могат практически да покажат един такт от записаната с ноти мелодия в учебника, да определят "на колко се брои" (т.е. размера) при дадена песен. Учителят трябва да се предпазва и от неразбираемо за децата, претенциозно философстване, което може само да ги отегчи и отклони от музиката.

Някои учители по музика излишно усложняват и интелектуализират процеса, като натоварват детското съзнание с голям брой музикални понятия, които са или почти необясними за децата на тази възраст (в техния пълен истински смисъл), или са въобще ненужни от гледна точка на необходимия понятиен ба­гаж на обикновения любител на музиката. От тази гледна точка е полезно, че понятията, които следва да се усвоят в даден клас, се маркират напоследък в програмата. Що се отнася до тях учителят трябва да се старае да разкрива (ако е необходимо - не изведнъж, а последователно) смисъла им, без да обременява съзнанието на учениците със сложни дефинитивни изречения от музикално-професионалната литература.

Може вече да стане дума за двата основни типа музика: "сериозната" (която се слуша внимателно и задълбочено) и „забавната” (с която хората се развличат и която се възприема като фон на някоя друга дейност). Своеобразни разновидности на тези два типа музика могат да се открият и в песенния репертоар. Може да се спомене също така, че голяма част от фолклорната музика също е предназначена за развлечение, тя е „народна забавна музика”.

При любознателни ученици учителят може по този повод да подхвърли, че „днес видовете музика не се разграничават строго, че днес много често не може да се направи разлика между сериозна и забавна музика: често някоя забавна песничка разказва за много сериозни неща, а в някоя симфония композиторът е внесъл някакъв забавен елемент...”.

Тогава ще бъде съвсем лесно да се обясни например детска оперета - музикално-сценична творба за изпълнение или слуша не от деца, където обикновено действието ни води към някаква „полезна”поука.

Главния фактор, който трябва да допринесе за утвърдена роля и място на музиката в живота на децата е семейството и училището със своите традиции. Когато се познават конкретни интереси и потребности на децата се знае как да се задоволяват тези потребности и как да се извеждат на по-високо равнище. Спецификата на музиката като изкуство дава възможности за балансирано развитие на емоционалния и интелектуалния потенциал на подрастващите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

  1. Учебни програми за задължителна подготовка – МОН, София, 20004 г.
  2. Торбов Г. „Методика на УВР по музика”, Народна просвета , София, 1989 г.
  3. Учебник по музика 7 кл.
  4. Калаферова Г. „Книга за учителя” Просвета, 2004 г.

Манолова В., „Основи на музикалната грамотност”,

 

Последна промяна (Вторник, 13 Април 2010 16:17)

 
3 гласа

0 коментара

Добавете коментар

Абонамент
Абонати


Receive HTML?

Galaxy Garden
озеленяване, напояване,
поддръжка на градини
Made of Tuscany
обиколки в Тоскана,
Флоренция и Рим с гид
Sofia Itineraries
маршрути със
забележителности в София