Вузове.com

Важен проблем пред предприемачите е изборът на правна форма за своята дейност. Той е нормативно регламентирано необхдимо условие за осъществяване на стопанската им дейност, чрез която да реализират идеите, намеренията и целите си.
В основата на новата правна регламентация на стопанските субекти в страната ни е Търговският закон. В него като основен субект на стопанската дейност се въвежда търговецът, а като организационна форма, под която той извършва дейността си – предприятието. Търговецът се определя по 3 признака:
1.    Да е физическо или юридическо лице. Освен правоспособност търговецът трябва да притежава и дееспособност, т. е. възможност със собствени сили да придобива и задължения.
2.    Да извършва търговска дейност. Законът посочва основните групи дейности, извършването на която и да е от тях определя търговеца. Той посочва също, че търговецът може да извършва и др. дейности, стига неговото предприятие по предмет и обем да изисква да води делата си по търговски начин (дейностите да се извършват от името на търговеца с цел реализиране на печала  за него.
3.    Да извършва търговска дейност по занятие. Лицето трьбва да извършва дейността като постоянна работа, а не да сключва единични търговски сделки със случаен характер. Това предполага, че търговската дейност е източник но постояннен доход за лицето, т. е. лицето извършва такава дейност системно, с цел извличане на печалба.

Търговският закон определя изрично лицата, които не са търговци, въпреки че отговарят на вече посочените изисквания за такива. Това са:
1.    Физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност.
2.    Занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд.
3.    Лицата, упражняващи свободни професии.
4.    Лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Лицата предоставят стаите си срещу наем, т.е. по граждански договор, което не дава основание да се смятат за търговци.
Основните признаци, които индивидуализират всеки търговец са неговата фирма и седалището му.
Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, т. е. тя е търговското му име.
Всеки търговец е задължен да има фирма. Тя задължително трябва да се запише при регистрирането му и да се посочва в търговската му кореспонденция. Фирмата може да се използва само от търговеца, който я е регистрирал. Използването на чужда фирма е форма на нелоялна конкуренция и е наказуемо.
Важен индивидуализиращ признакна търговеца е и неговото седалище. В случай, че фирмите на различни търговци съвпадат, то разграничението става чрез седалищата им. Седалището е мястото, където се намира централното управление на търговеца.
В търговската си кореспонденция търговецът е длъжен да посочва освен фирмата, също и седалището и адреса си.
Друго основно понятие, което Търговския закон регламентира по особен начин е предприятието. Обикновено под предприятие се разбира стопанска дейност, извършвана от даден предприемач или организационна фолма, под която съответния предприемач извършва стопанска дейност.
В правната литература съществуват две концепции за същността на предприятието:
-    традиционна концепция. Тя разглежда предприятието като правна съвкупност, която е обект на правото.
-    Съвременна концепция. Тя персонифицира предприятието и го разглежда като правен субект.
Нешето търговско право се придържа към традиционната концепция за същността на предприятието.
Търговския закон определя предприятието като “… съвкупност от права, задължения и фактически отношения …”.
Основните права, които формират съдържанието на предприятието са:
1.    Имуществени права
2.    Неимуществени права. Немогат да бъдат пряко стойностно оценени
Задълженията са главно парични. Те формират пасива на имуществото.
Фактически отношения. Това са нематериалните елементи на предприятието като: създадена търговска организация, клиентела, делови контакти и др. Тези отношения са от голямо значение за осъществяването на успешен бизнес.
Търговския закон третира предприятието като обособено имущество, което може да се разглежда отделно от останалото имущество на търговеца. Това обособено имущество е обект на право на собственост и може да бъде предмет на правни сделки.
Във всяко предприятие се водят търговски книги, в които търговецът или негов сътрудник води счетоводтвото. Воденето на счетоводство е задължително от момента на регистрирането на търговеца. Чрез него се отразява в хронологичен ред движението на имуществото на предприятието. Резултатите от търговската дейност на предприятието задължително се обобщават в годишен счетоводен отчет, към който могат да се прикрепят и съответни счетоводни справки.
Основните видове предприятия според правната си форма са: предприятие на едноличен търговец, предприятие на търговско дружество (командитно, събирателно, с ограничена отговорност, акционерно и командитно с акции), държавно предприятие и кооперация.
Търговския закон изисква всеки търговец да се регистрира, като поиска да бъде вписан в търговския регистър към окръжния съд в района на седалището му. Регистрирането става по искане на търговеца, който трябва да заяви всички обстоятелства, подлежащи на записване.