Вузове.com

ИЗТОЧНИЦИ И МЕТОДИ ЗА АКУМУЛИРАНЕ НА ПРИХОДИ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Приходите са тази част от националния доход, която се акумулира в държ.бюджети и служи като основа за осъществяване на разходите. Тяхното събиране е процес на разпределение и преразпределение на доходите на иконом. агенти, осъществявано с финан.методи и форми. Същността на държавните приходи може да се представи по сл.начин:

- като понятие на финансите, приходите са част от националния доход, която се акумулира в бюджета на държавата.

- от гледна точка на финансовото разпределение и преразпределение, приходите са резултат от използване на финансови методи и форми (даниъци,такси,мита и др.) за акумулиране на пари.

- държавата може да въздейства чрез приходите само тогава когато те получават строго целево назначение чрез приходите.

- Събирането на приходите е процес на фин.разпределение и преразпределение на нац.продукт и нац.доход.

Класификация на приходите

Във финансовата литература най-широко приложение има т.нар икономическа класификация на държ.приходи. Според нея приходите се делят на: приходи от облагане на потреблението, приходи от облагена на д-дите, приходи от облагане на богатството и приходи от др.дейности.

В зависимост от мотивите за тяхното събиране и в зависимост от техния източник те се делят на приходи от: данъци върху печалбата на предприятията; телефонни и телеграфни услуги; облагане на поземлената собственост; облагане на вноса и износа на стоки; акцизи върху алкохола; ДДС; прехвърляне на имущества при смърт; гори и др.

Според соц.-икономическите аспекти държ. приходи биват:

- приходи от финансови и нефинансови фирми

- приходи от домакинства

- приходи от предприемачите

- приходи от вноски за соц.осигуряване

- приходи от държ.собственост

- други приходи

Според използваните методи и форми за акумулирането им приходите биват: данъчни приходи; Данъкоподобни приходи; Неданъчни приходи.

В зависимост от сферите, от които се изземват приходите се разграничават на: приходи от прозводствената сфера и приходи от непроизводствена сфера.

Съществено значение при изучаването на държ.приходи има тяхното деление на две големи групи: приходи от печалба и приходи от работна заплата.

Националният доход – основен източник на държ.приходи

1. Националният доход в страните с развита пазарна икон. във финансовата теория се обособяват на три основни понятия: Общ национален продукт, Чист национален продукт и Национален доход.

Чистия нац. Продукт включва ст-стта на краткотрайните активи, работната сила, печалбата и услугите. И когато от него се извади ст-стта на включените кртакотрайни активи се получава нац.доход. А общия нац. Продукт се получава като към чистия нац. продукт се прибават ДМА.

2. Марксиска концепция за нац.доход – нац.доход представлява онази част от съвкупния обществен продукт, която остава след спадането на фонда за възтановяване на използваните през дад.год.средства за производство.

3. Теория за растежа и разпределението на нац.доход – посочват се две основни групи фактори на растежа на нац. доход: екстензивни и интензивни. Количеството увеличение на материалната база и брой на работниците са екстензивни фактори, а останалите са интензивни.

4. Разпределение и преразпределение на нац. доход – разграничават се няколко вида разпределение на нац.доход.

Разпределение чрез финансите – чрез тях нац.доход се разпределя и преразпределя между държавата, отраслите на нац. стопанство, непроизводствена сфера и домакинства.

Разпределение чрез цените – чрез по-високи цени се осъществява преразпределение на нац.доход в полза на производителите, а чрез по-ниските – в полза на потребителите.

Разпределение чрез плащане на вноски от организации – има за цел да осигури издръжката на заетите в тези организации.

Разпределение чрез услугите – нац. доход намиращ се в ръцете на иконом.агенти, които ползват услугите се изземва в полза на учрежденията, които организират тези услуги.

Разпределение чрез кредита – при него част от дохода йа кредитополучателя се разпределя в полза на кредитора.

Национално богатсво и чужд нац.доход

Нац.богатсво представлява съвкупност от всички стоково-материални, духовни и природни ценности, създадени и придобити в дадена страна за продължителен период. Използването на нац.богатсво като източник на държ.приходи е продиктувано от крайна нужда (по време на война) и по принцип изполването на парите винаги е било непроизводително.

Източник на приходи за държ. финан.с-ма може да бъдат чуждият нац.доход и чуждото нац.богатсво. Тяхното прехвърляне през граница може да стане по два начина – доброволно и принудително.

Огромна маса чужд нац.доход и богатсво се присвоява по време на войни. В мирно време използването на чужд нац.доход се осъществява главно по линията на държавните заеми.

Методи и форми за акумулиране на държавните приходи

Източници на приходи може да бъдат нац.д-д, общия нац.продукт и нац. богатсво. Източниците на приходи са обектът, мястото от което се вземат ресурсите за държ.бюджет.

Методите за набиране на приходи са инструментът, чрез който парич.ресурси се вземат от източниците и се предоставят на държ. бюджет. Методите харектеризират начина по който изразената в пари част от нац.д-д се изземва в бюджета на правителството.

Ролята на такива методи изпълняват данъкът, кредитът, наданъчните начини за събиране на приходи и емисията на пари.

Формите за събиране на приходи са отделни съставки, елементи на използвания метод за събиране на приходи. Например над.метод има след.форми: д-к върху печалбата,д-к в/у общия данък, д-к в/у оборота, д-к в/у наследствата.

Кредитния метод обикновено има три форми: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни заеми.

Данъкоподобни приходни форми

Във финансова практика тези плащания приемат формата на такси, глоби, неустойки, комисионни, патенти, конфискации и др.

Главен представител на данъкоподобните приходни форми са таксите. Таксата е парич. плащане в полза на централния и местните бюджети, в основата на което лежи извършването на дадена услуга или операция от страна на държ.учреждения. Таксите в определена степен имат възмезден и доброволен характер за разлика от данъците, които са безвъзмездни и задължителни.

Видовете такси – те се разделят според:

- бр. на ведомствата, които събират дадена такса те биват общи и спецефични.

- Финансово положение на платците – разделят се на: прости (постоянни) и пропорционални (съразмерни)

- бюджетно звено, в което се внасят се делят на централни и местни.

- потребността от регулиране използването на административните и правните услуги – разграничават се възмездни и ограничителни.

СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ РАЗХОДИ

 

 

Като понятие на финансите те са метод на преразпределение на националния доход нац.продукт.

От икон.гл.точка държавните разходи са част от нац.доход, която се изземва и разпределя в съответствие с интересите на цялото общество.

Класификация

1. Производителни – всички р-ди, които водят до нарастване на нац.доход;

Непреки производителни - водят до нарастване на нац. доход и нац.богатсво по косвен път (р-ди за образование и култура, здравеопазване и др.)

 

Непроизводителни – не водят до нарастване на нац. доход и нац.богатсво.

 

2. Органична класификация – подрежда държ.р-ди според администр.принадлежност на разл.държ.услуги.

3. Функционална – р-дите в зависимост от разл.функции на държ.

4. Действителни и трансферни – действителните включват: държ. р-ди с потребит.характер. Трансферните р-ди изразяват прехвърляне на доходи от един сектор в друг.

5. Редовни и извънредни – редовните са свързани с обичайната дейност на държ. и се възвръщат всяка година. Извънредни са р-дите, които са невъзръщаеми по своята природа.

6. Функционални и р-ди за к-ли – функционални са текущи р-ди, пряко свързани с пазара на държ. услуги и държ.управлние, издръжката на персонала, метериалното обзавеждане. Р-дите за к-ли засягат богатсвото на нацията и нейният к-л.

7. Функционални – персонални и материални; трансферни лихви, субвенции, соц.помощи; р-ди за инвестии.

8. Икономическа – р-ди за нац.икон; р-ди за соц.осигур.;р-ди за образование; за здравеопазване и спорт; за отбрана и др.

Нарастване на държавните разходи

Главните причини са:

- нарастване на ролята на държавата;

- развитие на техническия прогрес и военни разходи;

- развитие на финансовата теория;

За забавяне на растежа на разходите се изпозлва намаляването на техните непроизводителни съставки. Разграничаваме: реално и номинално нарастване на разходите; абсюлютно и относително нарастване на разходите.

Позитивна теория за нарастване на държавните разходи

Тук внимание заслужават две особености на нараствне на държавните разходи по това време:

- бавно нарастване на отношението на правителствените разходи към общото производство;

- краткотрайни изменения на държавните разходи по време на война и депресия.

Във връзка с тези особености възникват теории и по-важните от тях са:

- Законът на А.Вагнер за насастващата локална активност.

- Изместващата хипотеза на Питкок и Вайсман.

Държавните разходи и въздействието върху икономическите и социалните процеси

Събирането и изразходването на парите на държавата е подчинено на конкретни цели и задачи: стимулиране, регулиране, развитие, дестемулиране, планиране, прогнозиране, управление на стопанските процеси и др. Всичко това дава съдържанието на понятието ‘’държавно финансово въздействие’’.

Държавната финансова политика въздейства чрез държавните разходи в две направления:

- въздействие върху производството;

- въздействие върху възпроизводството на трудови ресурси.

И двата случая има пряко и косвено въздействие.

Концепции за ролята на държавните разходи

- Класическа концепция – концепция за държавата-потребител;

- Модерна концепция за държавата – преразпределител;

- Неокласическа концепция – за порочните ефекти на държавните разходи;

- Концепцията за обществените потребности като предмет на държавните разходи.

Концепция за мултипликационното въздействие на държавните разходи

Тази теория се позовава на предложението, че икономиката може да се развива по-добре, ако разходите нарастват.

Доказването на положителния ефект от нарастването на който и да е вид държавни разходи се осъществява чрез аргументите на числата и най вече чрез математическите варианти на мултипликатора.

Заслугата за появата на мултипликатора неправилно се предписва на Дж.Кейнс, той е дело на Р.Кан.

Според Дж.Кейнс ключов елемент на тезата за мултипликатора е пределната склоност към потребление.

Идеите за мултипликатора се доразвиват от последователите на Дж.Кейс – Е.Хансен, Дж.Тобин, П.Самуелсън и др.

При тях сумата на националния доход зависи от: частните инвестиции, потреблението на частния сектор и държавните разходи. В по-новите модели включват и данъците, експортните и импортните операции и размерът на бюджетното салдо.

Чиста тоерия за държавните разходи

Разработките на П.Самуелсън, Р.Мавгрейв, Х.Боуен и Е.Линдал очертават контурите на т.нар. ‘’чиста тоерия на държ.разходи’’.

Съществуват няколко варианта на чистата теория , но всички те се базират на обстоятелството, че има определени стоки, които потребяват от едно лице не намаляват удовлетворението на някой друг, който също желае да ги използва.

Чисто държавните стоки, при които изключването е напълно невъзможно, са рядкост и като пример се дава националната отбрана.

Важно значение тук има определянето на причините, пораси които частният пазар не може да осигурява чисто държавни стоки и как в действителност е невъзможно да бъдат оценявани такива стоки, дори когато са осигурени от правителството.

Характеристика на специалните стоки

Образованието, магистралите, почивните станции, контрола върху замърсяването на околната среда, здравеопазването.

Една част от тях се осигуряват от частния сектор, срявнително постоянна част от тях се осигуряват държавния сектор, защото:

- когато една област изхвърля необработени отпадъци в реката, много е вероятно понасянето на големи разходи за почистване да се осъществяват от региона, който се намира доли по течението;

- ако образованието се предостави на частния сектор, много е вероятно стойността му да възпрепятства една част от гражданите. Затова образованието се финансира от държавата чрез данъците и може да се каже, че социалните ползи надвишават личните ползи.

Особености на стоките за груповото потребление

Стоката, която може да бъде по-ефективно предоставена в определено количество на група от домакинства или на фирми от даден район посредством немаркетингова тахника на производство и разпространение се наричат стоки за групово потребление.

Когато броят на домакинствата, които се радватна държавни стоки се увеличи, ползите за всяко домакинство могат да останат непроменени (чисто държавни стоки), след това те започват да намаляват, те стават ‘’квази’’ държавни стоки. Осигуряването на държавните услуги на регионалната основа е опит за минимализиране на разходите.

Политическа и бюрократична основа на държавните разходи

Осигуряването на държавните стоки се осъществява посредством един политически инструмент, какъвто е бюджетът. През подледните години се обръща голямо внимание върху политиката на бюджетите и ролята на бюрократичното поведение върху формулирането на бюджета. Има няколко подхода, които осигуряват базата за вземането на всички политически решения: подхода личен политически интерес; подхода общественият интерес към държавните разходи.

Бюрата са уникални организации, техният продукт не се продава и следователно печалбата е тази, която се максимизира. Бюрократите надценяват ползите от предложенията и подценяват разходите и вършат това посредством манипулиране на информационните пороци в рамките на административната структура на правителството.

Държавните разходи като инструмент за преразпределение на дохода

Доскоро на преразпределението не се обръщаше голямо внимание, поради: информация за държавното харчене; отсъствие на теорията за бюджета на разходите; одобряване на това, че голяма част от държавните разходи са свързани с чисто държавни стоки или с данъците върху ползите.

В последните години държавните разходи нарастват, а оттам и данъците и все по-голямо внимание се обръща на нетните преразпределителни ефекти на бюджета.

Преразпределението, осъществявано чрез разходите, се превръща във важен елемент на социалната справедливост (особено държ.разходи за медицинско облужване, образование, хора с нисък доход.) Независимо какъв трансферен механизъм се използва, парите трябва да дойдат от джобовете на гражданите със средни и високи доходи.

Разходи за развитие на националната икономика

Значение тук има обстоятелството, че: основна съставка на разходите за национална икономика са инвестициите;

Държавна намеса в производството създава условия за развитие на основните елементи на производителните сили и в същото време подпомага развитието на частния сектор;

Държавното въздействие чрез разходите има за цел производително използване на националните финансови ресурси.

 

Военни разходи

Разходите за въоръжение са един от основните елементи на държавните финанси, а растежа им е важен показател на нарастването на непроизводителното държавно потребление. Главна причина за техния растеж е милитаризиране на икономиките.

Различаваме преки, косвени и скрити военни разходи.

Социални разходи

Тяхното осъществяване е свързано с възпроизводството на работна сила. Причини за бързия растеж на соц.разходи са: развитие на научно-техническия прогрес; засилване на борбата на хората за икономически и политически права; развитие на икономиката като цяло.

Социалните разходи включват: разходи за социално осигуряване; разходи за образование; разходи за здравеопазване; други социални разходи – култура, спорт, помощи и т.н.

Разходи за управление

Те включват: разходи за издръжка на законодателния и изпълнителния на централния и местния апарат на управление; издръжка на ведомствата, прокуратурата, отделите, министерствата, системите за контрол и др.; разходи за функционирането на Народното събрание и издръжка на президента; издръжка на полицията и специалните служни.

Разходи за външноикономическа намеса

Те се определят от стопанската мощ и авторитет на всяка отделно взета страна.

Причини за съществуването и нарастването на тези разходи са: крахът на колониалната система;

Конкуренцията на международните парази;

Поддържането и стабилизарането на политическите режими;

Разпределение на труда;

Държавните разходи в условиоята на прехода към пазарна икономика

Техниятхарактер се определя от:

Обстоятелството, че с тях завършва финансовото разпределение, че те са изражение на целевия характер на използването на финансовите ресурси;

Съответсващо на свободната пазарна икономика децентрализираното управление на националното стопанство води до намаляване на ролята на държавата;

Утвръждаване на водещите позиции на частния сектор – основното направление на държавните разходи трябва да са социалните цели и задачи;

Държавните разходи са проявление на икономическите и фискалните функции на приходните форми;

Свободният пазар изисква съчетаване на фискалната с икономическата функция, дори пробладаване на икономическата функция.