Вузове.com

Съдържание:

Въведение……………………………………………………………………….3

1 Определение за Международни счетоводни стандарти…………….…5

2 Определение за нематериални активи……………………………….…..5

3Сравнителен анализ между НСС 38 Нематериални активи и МСС 38 Нематериални активи…………………………………………………….…6

4.Финансов анализ на фирма “Кременска роса”ООД - гр.Видин….……. 9

Заключение……………………………………………………………………13

Използвани източници……………………………………………….……..15

Въведение

Създател на първата книга по счетоводство „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ ("Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita ", Венеция, 1494 г.) е Лука Пачоли. В книгата се съдържа отделна глава „Трактат за сметките и записванията“ (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система. Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школа през XIX в. Първата българска книга по счетоводство е дело на братята Стоян и Христо Караминкови и се нарича „Диплография или как да се държат търговските книги“, издадена е през 1850 г. в Цариград. За първи път счетоводството се преподава като учебна дисциплина в Търговската гимназия в Свищов през 1884 г.

Счетоводството е отразяване на дейността на стопански (или друг) субект в регистър от финансов аспект по начин, спазващ общо установените правила — национални счетоводни стандарти (US GAAP General Accepted Accounting Principles), международни счетоводни стандарти (IAS International Accounting Standards) и др[1].

В България имаше Национални счетоводни стандарти, които бяха заменени от Закона за счетоводството с Международните стандарти за финансови отчети (МСФО, IAS). Впоследствие се приеха и Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП).

МСС 38 разграничава нематериалните активи на два вида:

(а) нематериални активи с ограничен живот (те се амортизират), и

(б) нематериални активи с неограничен живот (те не се амортизират, могат само да се обезценяват).

СС 38 - Нематериални активи не прави такова разграничение.

Актуалността на темата в курсовата работа се обуславя от факта, че Международните счетоводни стандарти и счетоводните стандарти масово се използват и са неизменна част от бизнеса.

Целта и задачата които си поставяме в тази курсова работа са:

1.Да разгледаме понятието нематериални активи.

2.Да разгледаме и анализираме понятието Международен счетоводен стандарт 38.

3.Да разгледаме понятието и анализираме същото Счетоводен стандарт 38.

4.Да направим съпоставителен анализ на МСС 38 и СС 38.

5.Да направим необходимите анализи и изводи.

1 Определение за Международни счетоводни стандарти.

Международните счетоводни стандарти (МСС) са набор от счетоводни принципи, правила и методи, общоприети от професионалните счетоводители. Те изискват високо качество, прозрачност и сравнимост на информацията във финансовите отчети. Първите счетоводни стандарти са Generally Accepted Accounting Principles (GAAP), създадени през 1939г. от Американския институт на дипломираните счетоводители (AICPA). Към настоящия момент те се развиват от съвет от 7 члена (Financial Accounting Standards Board - FASB ). Този съвет поема отговорност и за издаването им, като до юли 1999г. са популяризирани 137 документа - Statement of Financial Accounting Standards (SFAS). Началото на разработката на МСС е поставено през 1973г. съгласно договореност между професионални счетоводни организации от Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония, Мексико, Обединено кралство и Ирландия и САЩ. От 1983 г. членове на Съвета за МСС (IASC) са всички професионални счетоводни организации, които членуват в Международната федерация на счетоводителите- International Federation of Accountants (IFAC)[2].

МСС се прилагат от множество страни в целия свят изцяло или като база за разработване на Национални счетоводни стандарти, отразяващи спецификата на съответната държава. Те дават сигурност на участниците в световните капиталови пазари и всички други потребители, при вземането на важни икономически решения. Основа са при планиране и отчитане на националните и транс граничните инвестиции и финансирания. Отчетите, съставени по МСС, се приемат от основните фондови борси в целия свят[3].

2 Понятие за нематериални активи.

Съгласно МСС и НСС, нематериалните активи представляват по себе си вътре оборотни нематериални средства, участващи в производствената дейност и принадлежащи на предприятието на правата на собственост.Нематериалните активи нямат физически характеристики, но представляват ценност от гледна точка на преимуществото или изключителни права и привилегии, предоставяни им в процеса на производство.Нематериалните активи поначало отразяват в отчета по всичките им стойности.Към нематериалните активи се отнасят правото на аренда, авторските права, патентите и цената на бизнеса[4].Правото на аренда представлява по себе си право на ползване на арендованото имущество, като правило в течение на няколко години. Авторското право се предоставя от държавните органи и дава право на притежателя изключителното право на публикация в течение на определен период. Патента-това е право, предоставено от държавните органи за изобретение или притежание на изобретение на еднолично производство на продукция или изменение на технология в течение на определен период. Цената на бизнеса („гудвил”) –това е разликата между стойността на придобитото предприятие и определението за чистите активи.Нематериални активи имаме и когато предприятието изразходва средства или поема задължения във връзка с придобиването, развитието, поддръжката и разширяването на нематериални ресурси като научни или технически познания, дизайн и въвеждане на нови процеси или системи, лицензи, интелектуална собственост, пазарни познания, търговски марки (включително търговски наименования и издателски права). Типични примери на обекти, обхванати от тези широки определения, са компютърен софтуер, патенти, авторски права, игрални филми, клиентски листи, права за обслужване на ипотека, риболовни лицензи, вносни квоти, франчайзинги, взаимоотношения с клиенти и доставчици, лоялност на клиента, пазарен дял и маркетингови права.

3.Сравнителен анализ между НСС 38 Нематериални активи и МСС 38 -Нематериални активи.

Различията между стандартите произтичат главно от преработката на международния стандарт, чиято необходимост произтича от изменението на МСФО 3 Бизнес комбинации[5].

Друга разлика е че МСС 38 разглежда въпросите за амортизацията на нематериалните активи, което липсва в българския стандарт; те са разгледани в СС 4 Отчитане на амортизациите.

В НСС 38 нематериалният актив е определен като установим финансов ресурс, който няма физическа субстанция, от съществено значение е неговата употребата и носи икономическа изгода. Не се дава трактовка какво се разбира под “установим”. Посочва се, че един нематериален актив може да бъде ясно разграничим от репутацията, ако е отделим, но отделимостта не е необходимо условие за установимостта.

В МСС 38 се уточнява, че установим е нематериален актив, отговарящ на критериите за такъв и:

Ø е отделим /може да бъде разделен от предприятието и да бъде продаден, разменен, отдаден под наем, отделно или заедно със съответен договор, актив или пасив/ или;

Ø произтича от договорни или други юридически права, независимо дали тези права са отделими от предприятието или от други права и задължения.

Нематериален актив според СС 38 бива признат ако предприятието очаква да получи бъдещи икономически изгоди и стойността му може надеждно да се определи. МСС 38 съдържа освен посочените в българския стандарт условия и следните допълнения:

Ø вероятността предприятието да получи бъдещи изгоди се счита за удовлетворено за нематериални активи, които са придобити отделно или в бизнескомбинация;

Ø справедливата стойност на нематериален актив, придобит при бизнескомбинация, може да се оцени със значителна степен на надеждност, така че да се признае отделно от репутацията. Ако нематериален актив с ограничен срок на полезност се придобие при бизнес комбинация, съществува оборима презумция относно надеждното оценяване на неговата стойност.

НСС 38 не регламентира отчитането на последващи разходи от незавършени проекти от изследователска и развойна дейност, придобити чрез бизнес комбинацията. В МСС 38 се споменава, че такива разходи за нематериални активи следва да бъдат:

Ø признати за разход в периода на извършването им, ако са разходи за изследователска дейност;

Ø признати за разход в периода на извършването им, ако са разходи за развойна дейност, която не отговаря на критериите за признаване на нематериален актив съгласно стандарта;

Ø признати за нематериален актив, ако отговарят на критериите за признаване на нематериален актив съгласно стандарта.

Според МСС 38 последваща оценка се прави по един от двата метода – модел на цената на придобиване и модел на преоценената стойност. Последният се прилага само при справедлива стойност, определяна според данни от активен пазар. В НСС 38 са регламентирани същите два метода, като препоръчителен и алтернативен[6].

НСС 38 постановява, че нематериалните активи са с ограничен срок на полезност и този срок не може да надвишава 20 години.

МСС 38 изисква един нематериален актив да се счита за такъв с неограничен срок, когато не съществува ограничение за периода, през който този актив се очаква да генерира нетни парични постъпления за предприятието. Такъв актив не се амортизира, а полезният му живот се преразглежда всеки отчетен период за да се потвърдят обстоятелствата, които го класифицират като нематериален актив с неограничен срок. Ако тези обстоятелства се променят, промяната на актива като такъв с ограничен срок се счита като промяна в приблизителната счетоводна оценка.

Според НСС 38 ако контролът над икономическите изгоди от един нематериален актив е постигнат чрез юридически права през един бъдещ период, полезният живот на актива не трябва да надхвърля периода на тези права, освен ако правата са подновими и подновяването им е сигурно. МСС 38 уточнява, че:

Ø полезният живот на един нематериален актив, произтичащ от договори или други юридически права, не трябва да надхвърля този период, но може да бъде по-къс в зависимост от срока, за който предприятието очаква да го използва;

Ø ако правата се прехвърлят за ограничен срок и той може да се удължи, полезният живот следва да включи периодите на удължаване, само ако има доказателство за това удължаване от страна на предприятието без значителни разходи.

НСС 38 изисква възстановимата стойност на нематериален актив, който се амортизира за срок по-дълъг от 20 години да се определя към края на всяка финансова година, независимо дали има признаци за обезценка на актива. Според международния стандарт такава оценка се прави само, когато съществуват условия по реда на МСС 36 Обезценка на активи.

В НСС 38 нематериалните активи се класифицират по отделни групи като: права за интелектуална собственост, концесионни права, технологични права и др. Подобна класификация се изисква и според МСС 38, но групите се различават. Според МСС 38 датата на изваждане от употреба на нематериалните активи се определя според критериите на МСС18 Приходи.

Според МСС 38 нематериален актив се амортизира и когато актива не се използва, освен ако е амортизиран напълно или е класифициран като държан за продажба в съответствие с МСФО 5. Съгласно НСС 4 не се начислява амортизация на нематериални активи в период на консервация, когато не се използват от предприятието.

Според МСС 38 при придобиването на нематериални активи срещу размяна с други активи, те се отчитат по справедлива стойност, освен ако разменната операция няма търговски характер и когато не може да се определи справедливата стойност нито на отдадения, нито на получения актив.

НСС 38 съдържа специфични изисквания относно първоначалната оценка на нематериални активи, придобити при условията на разсрочено плащане на променяща се база.

Съгласно НСС 38 разходите за разширение на нематериални активи се отчитат в увеличение на балансовата им стойност, при спазване на определени критерии, различни от тези за първоначално признаване.

В МСС 38 съществуват единни критерии за отчитане на разходи, както при първоначалното признаване на нематериален актив, така и при последващо увеличение на стойността му с разходи за подобрения.

Специфично изискване според МСС 38 е предприятието да оповести балансовата стойност на нематериален актив с неограничен полезен живот и причините, подкрепящи преценката за неограничен полезен живот.

4.Финансов анализ на фирма “Кременска роса”ООД - гр.Видин

С цел да се покаже съставянето и анализа на Отчета за паричния поток по прекия метод, представяме в приложението Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и извлечение на записванията в Главната книга по сметките от група 50 Парични средства с информация за кореспондиращите сметки на фирма “ Кременска роса”ООД.
За да анализираме Отчета за паричния поток на фирма „Кременска роса”ООД трябва да проследим влиянието на различни фактори:

1.Прираст на паричните средства

Наличност в началото на периода по сметките от група 50 Парични средства е:

Ø в левове - 541 000 лв.

Ø във валута - 0 лв.

Наличност в края на отчетния период:

Ø в левове - 7 008 000 лв.

Ø във валута - 250 000 лв.

Следователно имаме прираст както следва:

в левове -7 008 000 - 541000 = + 6 467 000 лв.

във валута - + 250 000 лв.

Общо прираст на парични средства - 6 717 000 лв.

2. По видове дейности влиянието е отразено в следната таблица:

 

№	Показатели	Предходна година в хил. лв.	Текуща година в хил. лв.	Влияние на показателите в хил. лева.
1 2 3 4 5 6 7	ДМА КМА Краткоср.вземания Дългоср.задълж. Краткоср.задълж. Резерви Загуба	20 189 3 346 2 756 2 673 33 479 21 27 253	503 950 18 481 20 401 2 333 80 409 457 318 7 882	-483 761 -15 135 -17 645 -340 +46 930 +457 297 +19 371

 

Изменение на паричната наличност +6 717

От таблицата се вижда, че фирмата има прираст на паричните средства в размер на 6 717 000 лв. в сравнение с предходната година.

„Кременска роса”ООД е увеличила активите си, което е било благоприятно за финансовото й състояние. За сметка на това обаче е увеличила и пасивите си с изключение на дългосрочните задължения. Намалена е също и загубата на фирмата. На практика задълженията на фирмата са по-големи от очакваните вземания. Решаващ фактор за финансовото им състояние е това, че “ Кременска роса”ООД е започнал отчетният период със загуба от 27 253 000 лв. В края на отчетния период загубата е намалена 3,5 пъти ( 7 882 000 лв.). Ето защо въпреки положителния паричен поток, предприятието е реализирало загуба.

Ликвидността на паричния поток представлява възможността на фирмата да урежда възникващите плащания и задължения.

Рентабилоността на паричния поток изразява парите, получени от всеки лев продажби, т.е. ефективността на приходите от продажби на база паричен поток от оперативна дейност. Коефицентта на рентабилност на паричния поток от оперативна дейност се изчислява по следната формула:

РТпп = ППод

Пр

РТпп -рентабилност на паричният поток

ППод - паричен поток от оперативна дейност

Пр - нетен размер на приходите от продажби /ОПР/

За фирма „Кременска роса”ООД коефициента на рентабилност е:

РТпп = ППод = 9 619 000 = 0,038

П
Така изчисленият коефициент показва, че фирмата е получила 0,038 лв. от всеки лев продажби. Този показател характеризира способността на фирмата да превърне продажбите в пари. Полученият резултат за „Кременска роса”ООД показва, че тази способност е ограничена и сравнително малка. Това се дължи на факта, че фирмата е инвестирала 92% от капитала си в материални дълготрайни активи и запаси. От отчета за приходите и разходите може да се установи, че фирмата е реализирала загуба в размер на 1 950 000 лв. ( 264 973 000 лв - 266 923 000лв.) от оперативната дейност, но същевременно тази загуба се съпровожда с положителен паричен поток. Това несъответствие показва, че паричния поток е много не прецизен термин.

“Паричните потоци се свързани с балансовата печалба респективно нетния доход. Смята се, че предприятия, които имат относително висока балансова печалба обикновено имат и високо равнище на паричните потоци, без да се счита, че тази връзка ( между балансовата печалба и паричните потоци) е напълно прецизна”. В крайна сметка, благодарение на успешното управление на „Кременска роса”ООД фирмата е успяла да намали 3,5 пъти балансовата загуба. Постигнала е високо равнище на паричните потоци, но в бъдеще ще има проблеми с уреждане на краткосрочните си задължения във връзка с недостатъчно ефективното инвестиране на капитала. Фирмата трябва да промени инвестиционната си политика за да подобри финансовото си състояние - да реализира печалба и увеличи своята рентабилност.

Заключение

Усилията да се стандартизира счетоводната практика в България имат почти десет годишна история. Началото се поставя с изработването на Закон за счетоводството и първите национални счетоводни стандарти. Някои от тях нямат еквиваленти в международната практика и са отражение на местните особености. Изминалите години на преход в икономиката дадоха необходимия опит и познания на българските счетоводители за променящата се среда и обекти на отчитане. От първия превод на български език на МСС до днес както стандартите, така и разбирането на българската счетоводна общност за тях търпят непрекъснато развитие. Първите отчети по МСС в България се изготвят от търговски дружества с клонове в чужбина и с международна дейност. С навлизането на чуждестранните инвеститори се установи практика за съставяне на финансови отчети по българските Национални счетоводни стандарти и по МСС, както и създаване на вътрешни отчети за управлението, моделирани в зависимост от потребностите и националната принадлежност на новите собственици. В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.Банковата криза в средата на 90-те постави под съмнение прозрачността и достоверността на банковите отчети и доверието на вложителите сериозно беше разклатено. С установяването на големите счетоводни и одиторски фирми от световна величина в страната, в банките се наложи практиката на изготвяне на два вида отчети - по националните и по международни стандарти. Тази стъпка безспорно придвижва банковата счетоводна практика към стандартизиране и доближаване към най-добрите образци в тази област. Същевременно с това поставя високи изисквания към счетоводителите и вътрешната счетоводна система. Глобалният за света проблем, кой отчет е достоверен и има ли смисъл от тази двойнственост, стои и пред българския законодател. Той има и сериозно финансово измерение.В момент, в който международната счетоводната общност се обединява в създаването на международни хармонизирани стандарти за съставяне и потвърждение на корпоративна информация, а европейският съюз въвежда МСС за всички свои членове от 2005г. и съставя програма за тяхното хармонизиране, е време за равносметка и за нас българските счетоводители. С необходимото професионално отношение, познания и позиция, можем да променим качеството на отчетността и да я приобщим към европейските счетоводни ценности.

Използвана литература:

1.Стоян Дурин, Международни счетоводни стандарти ; Национални счетоводни стандарти, ФорКом, 1993г.

2.Иван Златков, Коментар на международните счетоводни стандарти, изд. Ciela, 2009г

3. Иван Златков, Счетоводство, изд. Ciela, 2009г

4.Катя Драгийска и др ; Лиляна Петрова, Христо Маврудиев, Национални счетоводни стандарти , ИК Труд и право, 2009г

5.списание “CIO”, бр.4/2009г.