Вузове.com

География на стопанския туризъм

Същност и значение.

Туризмът е най-младият стопански отрасъл, който има много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от психическо и физическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват техните знания и разнообразяват своя живот. Това е главната социално-икономическа функция на туризма. С развитието на туризма се развиват възможности за ангажиране на работна сила и за активизиране развитието на редица стопански отрасли.

След Втората Световна война в резултат на бързото развитие на туризма, с неговото масовизиране много западни туристически организации и учени работещи по проблемите на туризма, включват в съдържанието на понятието не само пътуващите хора за собствено удоволствие, но и материално-техническата база, туристическите организации и всички служби, създадени за задоволяване на потребностите на туристите.

Терминът “туризъм” произлиза от френската дума “тур”, което означава пътуване, обиколка, от там и названието “турист”-човек, който обикаля, пътува.

Международната Академия по туризъм в Монте Карло, дава следното определение за туризъм: “Това е термин, който се прилага за пътниците пътуващи за удоволствие” и “Туризмът е съвкупност от човешки дейности, създадени за реализиране на този тип пътувания, които сътрудничат за задоволяване нуждите на туриста”. Затова туризмът може да се разглежда като стопански отрасъл. С развитието на туризма се създават възможности за ангажиране на работна ръка и за активизиране развитието на редица стопански отрасли. Международният туризъм е източник на валутни постъпления.

Съвременният вид на туризма започва да се заражда през 19в. Тогава броят на туристите е бил твърде ограничен. Той е бил достъпен само за най-богатите и аристокрацията в развитите по онова време страни, най-вече Англия и Франция. Постепенно туризмът се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите(хотели, ресторанти, казина…).

Географията на туризма включва оценката и анализа на рекреационните-туристическите ресурси, туристопотоци и материалната база на техническите съчетания, динамика и зависимост от обкръжаващата среда

Значение на туризма.

Туризмът има икономическо, политическо, здравно, социално и културно значение.

1.Туризмът дава добри икономически резултати. ТЕ биват преки и косвени. Преките резултати се получават от приходи(част от тях във валута), от нощувки и хранене, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване или престой - например от транспорта, при задоволяване на културни нужди, покупки на стоки и др. Допринася за развитието и на други стопански отрасли(селско стопанство, транспорт, търговия и др.), а освен това оказва благоприятно влияние върху облика на много наши градове и села.

2.Политическото значение се изразява чрез разбирателство между народите и укрепване на мира.

3.Социалното значение на туризма е свързано с възможностите, които той предлага за прекарване на свободното време: здравното е свързано с възстановяване на физическите и психическите сили на човека по време на почивка и укрепване на неговото здраве и работоспособност; културното значение се изразява чрез обогатяване познанията, както за собствената страна, така и за другите народи и страни. Туризма има и екологично значение, което се изразява в опознаване на околната среда за туризма и от туризма.

Видове

В зависимост от различни показатели туризмът се разделя на различни видове.

1.Според мястото, където се провежда, туризма бива планински и морски.

2.Според предназначението си туризмът може да бъде:

-рекреативен - свързан е с нуждата от почивка за възстановяване на физическите и душевни сили;

-лечебен - в основата му лежи нуждата от лечение - в зависимост от природните средства, които се използват, той бива: балнеолечебен, климатолечебен, калолечебен и др.;

-спортен - в основата му лежи интереса към даден спорт - той може да бъде активен, когато туристът непосредствено участва в спортните игри и пасивен, когато туризмът е свързан с посещения на спортни мероприятия;

-културен(научен) познавателен - посещение на паметници на културата, културни мероприятия и др.;

-хоби-туризъм - свързан с интересите на туриста;

-култов(религиозен) - свързан с посещение на “свети” места и др.;

3.Туризмът може да бъде индивидуален и групов; организиран и неорганизиран; краткотраен и дълготраен.

4.В зависимост от географския обхват туризмът бива вътрешен и международен. Вътрешен туризъм е пътуване в територията на страната, в която живее туриста. Международният туризъм се дели на активен и пасивен. Активен е когато чужди туристи посещават България и носят приход на валута. Пасивен международен туризъм имаме, когато български граждани отиват в други страни и правят разход на валута(изнасят валута).

За развитието на туризма от особено значение са туристическите ресурси. Рекреационно-туристическите ресурси са природни и социално антропогенни обекти и явления и техните съчетания, които при съвременната перспективна структура на обществените потребности и технико-икономически възможности са предмет на потребление, като изходен материал за производството на услуги, свързани с реализирането на възстановителен и възпитателен ефект чрез пътувания.

Рекреационно-туристическите ресурси се характеризират със следните особености: привлекателно въздействие(атрактивност), териториална неподвижност(с малки изключения те не могат да бъдат пренасяни, складирани или транспортирани), сравнително неголеми капиталовложения за усвояването им(по принцип се употребяват непреработени, без особена адаптация), многократност на използването при определени условия(практически са неизчерпаеми), необходимост от защита и поддържане с оглед предпазване от нарушаване и деградация(защитата трябва да се провежда в два аспекта от туризма и за туризма).

Рекреационните туристически ресурси се разделят на природни и антропогенни. Съвкупността им по същество представлява рекреационен туристически ресурсен потенциал.

Природните рекреационни ресурси включват някои компоненти на природната среда - релеф, климат, води, растителен и животински свят. Като ресурси, те се явяват и като фактори за развитието на туризма(природогеографски).

Природните компоненти, които играят ролята на ресурси имат както самостоятелно, така и комбинирано значение.

Релефът е компонент на природната среда, сред който се произвежда самата рекреация. На рекреацията оказват пряко или косвено влияние най-различните форми на релефа. От тук зависят и някои видове на рекреационната дейност.

У нас надморската височина не е пречка за нормална туристическа и рекреационна дейност. Експозицията на склоновете влияе върху продължителността на снегозадържането и удължаване времето за използване на материалната база.

У нас релефът е предпоставка за развитие на планински туризъм. Нашите планини са привлекателни със своите разнообразни форми, чист въздух, растителност. Известни със своята красота и интересни земеповърхни форми са Рила, Пирин, Родопи, Стара Планина. Особено привлекателни са високопланинските райони на Рила и Пирин със своя алпийски характер и циркусни езера, както за нашите, така и за чуждестранните туристи. Създадената МТБ в планините се използва през лятото за ексурзионно летуване, а през зимата за зимен и ски-спорт. Установено е, че планинските хотели имат почти два пъти по-голяма целогодишна заетост, отколкото тези по Черноморието.

Идеални условия за ски-спорт предлагат курортите Боровец в Рила, Пампорово в Родопите, Щастливеца на Витоша, ски комплексът в Банско и др.

Пещерите са също голямо природно богатство в нашата страна, което е използвано малко за развитие на международния туризъм. В България има повече от 2000 пещери, някои от които “Магурата”, “Леденика”, “Съева дупка”, са електрифицирани и устроени за свободно движение. В “Магурата” има рисунки от праисторическия човек, което е световна рядкост.

В България изобилстват естествени природни паметници - причудливите скални форми и образувания - Белоградчишки скали, Лакатнишки скали, Ритлите и Чудните скали на р.Камчия в Стара Планина, Скалните мостове в Родопите, Мелнишките земни пирамиди, Побитите камъни край Варна. Голямото разпространение на варовиковите терени е причина за образуването на карстови форми, които също са обект на туризъм.

Удобните пясъчни плажови ивици на Черноморското крайбрежие, предлагат отлични условия за морски рекреативен туризъм.

България има умерен климат с много слънчеви дни, безоблачност и без неприятни ветрове. Това е климат, който благоприятства за пребиваването в нашата страна на туристи от всички континенти. Активният сезон продължава дълго. Почти � от дните на годината се характеризират с топло и умерено влажно време, напълно подходящо за туристическа и профилактична дейност.

Климатът се разглежда и като един от най-важните лечебно-профилактични фактори. Това особено се отнася за т.нар. климатични курорти, в които пряк лечебен и профилактичен фактор е климата. Характеристиката на климата е от значение и за такива рекреацонни обекти, в които основният фактор е друг, например минерална или морска вода, лечебна кал и др. В този случай климата представлява допълнителен ресурс, който може да затрудни или улесни влиянието на основния ресурс.

Температурата на въздуха е от значение за летния и морския отдих. Тя определя сезонността в туристическата дейност. Активният сезон по нашето Черноморие може да започне края на май и да продължи до края на септември месец. В най0южните му части може да продължи до края на октомври. По черноморското крайбрежие рядко се получават максимални температури, под влияние на водата и дневния бриз се явява разхлаждане и овлажняване на въздуха през горещите летни дни. От това се определя и голямата притегателна сила на черноморското ни крайбрежие, а именно благоприятния климат поради което то се характеризира като балнеоклиматична, рекреационна система от международен мащаб.

Сезонността пречи за пълноценното използване на МТБ и заетите в туристическото обслужване. В планините сезонността се преодолява чрез комбиниране на планинския рекреативен туризъм през летните месеци със ски туризма и зимните спортове през зимните месеци.

В балнеолечебния и медицински туризъм сезонността е силно ограничена.

Наличието на води и водни площи, годни за използване за една или друга форма на рекреация и туризъм, винаги придава на даден природно-териториален комплекс допълнителни възможности за превръщането му в рекреационна територия или обект. Голямо значение на рекреационни ресурси имат онези реки и езера, язовири, които при определени условия могат да играят ролята на основен мотив за развитие на краткотраен или дълготраен отдих, за рекреационно-спортни занимания - риболов, гребане, плуване и т.н. Обект на маршрутно-познавателен туризъм са високопланинските езера в Рила и Пирин. Атрактивно значение за рекреация и отдих, за спорт и риболов имат и много язовири.

България има и минерални извори, които по химически състав съперничат на световно известни минерални извори, станали предпоставка за изграждането на големи курорти.

Нашите минерални извори са основен фактор за развитието на балнеологични центрове с целенасочени или комплексни функции. Някои от тези центрове водят началото си още от дълбока древност(Кюстендил, Хисаря и др.). Днес много от тези извори са обект на международен туризъм. В някои от районите с минерални извори има отлично съчетание с климата(Сандански, Вършец, Момин проход, Наречен, Банкя и др.). Благодарение на богатите артезиански термоминерални води по Черноморието се осъществява добро съчетание между морския и балнеолечебния туризъм - в курортните комплекси “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “св.Константин и Елена”.

Морската вода със своя минерален състав и оптимална температура е изключителна предпоставка за морски туризъм съчетан с изключителен и благоприятен климатичен комфорт.

Растителният и животинският свят в съчетание с релефа и климата допринася за увеличаване привлекателността на ландшафта. Иглолистните гори в Рила и Пирин и в Западните Родопи, и широколистните в Стара Планина и Витоша със своята красота привличат много туристи. Ловният туризъм се развива при наличието на ценен дивеч. Предпоставка за това се явяват и резерватите.

ЗА защита на ценни растения и животни в България са създадени 10 народни парка(Витоша, Пирин, Сините камъни, Русенски Лом, Шуменското плато, Кобаклъка, Етъра, Ропотамо, Златни пясъци). 98 резервата под защитата са 10 находища на редки растения и видове и 372 вида животни, 2197 природни забележителности и 64 защитени местности. Всички те са обект на масовия маршрутно-познавателен или екскурзионен туризъм. Изключение правят само резерватите, които се посещават по-рядко, главно в рамките на специализирания туризъм.

Освен природните ресурси важна роля за развитието на туризма и рекреациятав нашата страна играят и антропогенните рекреационни ресурси. Те имат самостоятелно значение като фактор за развитието на туризма и комплексно с природните рекреационни ресурси. Нямат сезонен характер.

С понятието антропогенни ресурси на отдиха и туризма се означават онези обекти и събития с не природен характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. Свързват се с такива видове туризъм като маршрутно-познавателен, конгресен, пътувания заради развлечения, спортни състезания и т.н. От тук антропогенните ресурси могат да се разглеждат в три главни групи: културно-исторически забележителности, свързани със спорт и развлечения.

В Българските земи има ценни археологически останки от праисторическо, тракийско, римско и византийско време. Ценни са и културно-историческите паметници от Първата и Втората Българска държава(Плиска, Преслав, Велико Търново и др.). От Българското Възрождение и особено от 18 и 19в. са запазени оригинални архитектурни сгради и ансамбли, символ на оригиналното българско строително изкуство(Велико Търново, Арбанаси, Трявна, Елена, Жеравна, Копривщица, Стария Пловдив, Смолян, Широка Лъка, Мелник, Русе, Габрово и др.). Запазени са голям брой манастири и църкви, които са свързани с историята и развитието на българския народ и държава. Голяма атрактивна стойност имат манастирите - Рилски, Бачковски, Троянски, Дряновски, Преображенски, Роженски, Шипченски и др., Храм-паметникът Св.Александър Невски, Руската църква в София и много други старинни църкви в различни селища на страната.

Националните ни музеи разполагат с ценни експонати. Обзаведени са като къщи музеи жилищата на видни български културни и исторически личности. Създадени са много паметници свързани с исторически събития. От гледна точка на туризма, не всички културно-исторически обекти могат да се адаптират и използват за масови посещения. Например, исторически, някои църкви, гробници, скални надписи и т.н. представляват интерес главно за специалистите.

По характера на използването им културно-историческите ресурси могат да бъдат: обекти с международно и национално значение, като се делят на обслужващи масови туристически посещения(архитектурни и исторически обекти) и представляващи интерес за специалисти(Казанлъшка гробница, Мадарски скален релеф и др.); обекти с общонационално значение и обекти с национално и местно значение(имат особено важно значение за краткотрайния отдих и познавателните възможности на местното население.

Като предпоставка за развиване на туризма се явяват провежданите културни, спортни и делови мероприятия у нас.

Известни и утвърдени музикални мероприятия са международните фестивали “Мартенски музикални дни” в Русе, “Софийски музикални седмици”, “Варненско лято” и др. От филмовите фестивали с международно значение са: “Световния фестивал на мултипликационният филм” във Варна, “Световната кинопанорама” в София и др. Все повече се утвърждават театралните мероприятия - Международни фестивали на телевизионните театри Златна ракла и др.

Атрактивностите, свързани със спорта и развлеченията са сравнително по-слабо застъпени в комплекси на курортно-туристическото предлагане у нас. Най-голямо значение има създаването на условия за масов спорт в горските и планинските курорти, както и в крайградските зони за отдих и в парковите терени в селищата. Значение при туристическите пътувания - вътрешни и международни имат и тези свързани не само пряко със състезания, но и с наблюдаване и на спортни прояви.

Фактори и условия за развитието на туризма.

Върху развитието на туризма влияние оказват редица други фактори и условия: географско положение, социално-икономически фактори, историческо развитие на туризма, материално-техническа база и др.

България има благоприятно кръстопътно положение. Тук се пресичат пътищата, които свързват Европа, Азия и Африка. Това е изключително голяма предпоставка за развитието на транзитния туризъм. Гранични контролно-пропускателни пунктове са: Калотино, Драгоман, Капитан Андреево, Свиленград, Русе, Варна, Бургас, Кулата, Брегово, Станке Лисичково, Златарево, Свищов, Силистра, Дуранкулак, Малко Търново и др. Необходимо е усъвършенстване на техните пропускателни възможности, както за нуждите на туризма, така и за търговски връзки на страната, транзитните превози и други дейности.

Социално-икономическите фактори включват: рекреационни потребности; свободно време и доходи на населението; икономическо и политическо развитие в страната; мирът и мирните отношения между държавите; индустриализацията на страната; степента на урбанизация; квалификацията на туристическите кадри(за тях е характерна сезонността в заетостта); опазването на околната среда за развитието на туризма, а също и опазването й от развитието на туризма.

Важно значение за развитието на туризма има развитието и добре уредения транспорт. За това страната има всички необходими предпоставки, като особено силно влияние оказва кръстопътното географско положение. Понастоящем в страната има 13хил.км магистрали. Изгражда се пръстен от магистралите Хемус, Черно море и Марица. Страната има 3 добре уредени международни летища София, Варна, Бургас. От значение е и развитието на ЖП транспорта в туристическите пътувания. Все още е слабо значението на Дунавските пристанища.

Материално-техническата база(МТБ) на туризма е решаващ фактор за развитието на този отрасъл. Тя се поделя на основна база(настаняване и хранене) и допълнителна(всички други дейности и съоръжения, които участват по някакъв начин в туристическото обслужване).

България има добра туристическа база. Исторически фактори.

У нас до Освобождението, ако трябва да говорим за туризъм, това били посещенията на манастирите, минералните бани, посещенията на “Божи гроб” и др. През османското владичество през България са минавали два главни пътя - Цариград-Белград и Цариград-Русе-Полша. Те са били използвани за служебни пътувания на дипломати, висши турски чиновници, пътешественици, а по-късно и от търговски кервани.

Основоположници на организирания вътрешен туризъм в България са Иван Вазов и Алеко Константинов. Техните пътища, очерци и разкази запознават читателите с красотата на България. През 1890г. Алеко Константинов основава “Урвич Клуб” като туристически кръжок и сам става предвестник на организирания вътрешен туризъм. На 27.08.1895г. А.Константинов организира масово изкачване на Черни връх, в което участват 300 души. През 1895г. се състояло първото учредително събрание на БТС. За председател на първия туристически клуб е избран Иван Вазов, а за секретар Алеко Константинов. След убийството на Алеко Константинов клубът престава да съществува.

През 1899г. в София се създава туристическо дружество “Алеко Контсантинов”. През 1908г. е основано в Русе първото юношеско туристическо дружество, което през 1911г. прераства в първият “Юношески туристически съюз”. През 1922г. се открива първата туристическа хижа в Рила “Скакавица” и първия туристически дом “Трапевица” във Велико Търново.

През 1926г. се слага началото на международния туризъм с пристигането на първите чужденци във Варна. Цялата МТБ, която е била на разположение на чужденците се е състояла от няколко малки хотела и общинските морски бани във Варна. Туризмът в периода на капитализма е имал подчертано класов характер - той е бил привилегия за българската и чуждестранна буржоазия, която посещавала Варна, служащи, интелигенция.

Истински се разви туризма след Втората световна война. Създаде се държавна туристическа агенция “Балкантурист”, която започна изграждането на необходимата МТБ в по-големите градове и по Черноморието.

На международния туристически пазар България се появява в края на 50те години, когато се намаляват или премахват различни гранични формалности - мита, визи и т.н. и се засилва стимулирането на туризма от страна на държавата. През 1948г. започва изграждането на туристически комплекси по крайбрежието, най-старите от които са “Дружба”(1948г.), “Златни пясъци”(1956г.), “Слънчев бряг”(1960г.).

Във вътрешността на страната се обновяват и доизграждат най-големите планински курорти като Боровец в Рила, Пампорово в Родопите, които се превръщат в първокласни ски центрове. Нов туристически център за ски спортове се появява в близост до София на Витоша.

В подема на активния международен туризъм през 60те и 70те години допринасят и сравнително ниските цени на българския туристически продукт. Освен това транзитните магистрали към и през България стават значително по-бързо благодарение на югославската и българската пътна мрежа.

Това наред с масовата икономическа миграция от Турция към Средноевропейските страни, стимулират преди всичко транзитните пътувания. Туристическите връзки със страните от Средна и Източна Европа бяха насърчени от изграждането на мост над Дунав между Русе и Гюргево и на фериботната връзка между Видин и Калафат. Освен това на границата с Румъния бяха създадени още два гранични пункта, на границата с бивша Югославия - 4, на турската граница - 2 и на гръцката граница - 1.

Отраслова структура на туризма.

Отрасловата структура на туризма е представена от вътрешен и международен туризъм. С тях се преплитат и всички останали видове туризъм.

Вътрешният туризъм касае почивката на българските граждани и техните семейства и играе голяма роля. Той е дели на краткотраен “празничен” и дълготраен по време на годишния отпуск.

Така през 1998г. българите са реализирали почти 9млн. нощувки в хотелите, къмпингите, квартирните бюра и хижите. По отношение на средствата за подслон предпочитанията на българите са към почивните домове. Това се дължи на т.нар. социален туризъм, чиято типична база за подслон са почивните домове и санаториумите, която обаче често наема стаи и в друга настанителна база - хотели или частни квартири, за да ги предостави на почиващите на по-ниски цени.

Най-съществените недостатъци на социалния туризъм са следните: от една страна за българските туристи изборът за мястото на почивка в известна степен е ограничен, от друга страна настанителната база за социален туризъм е недостъпна за чуждестранните гости, което изолира тези туристически потоци един от друг и намалява възможностите за социални контакти помежду им.

На второ място след почивните домове, предпочитанията на българите за настанителна база са частните квартири. Едва след това са хотелите, следвани от хижите и къмпингите.

Една друга възможност за почивка, особено на децата, са ученическите лагери. През 1998г. в тях са почивали 150 727 деца.

Голяма част от българските туристи прекарват своята ваканция в собствени вили. През последните две десетилетия особено се разви вилното строителство в крайградските зони и околности на големите градове. Най-често тези втори жилища служат както за краткотрайния, така и за дълготрайния отдих.

Наблюдава се разрастване на т.нар. “зелен туризъм” - свързан с използване на наличния жилищен фонд в страната.

Нараства значението на краткотрайния отдих на населението в страната. Ежегодно се регистрират около 70млн. участия в краткотрайния отдих, което означава, че на човек от населението се падат 8 излета в годината. Това ще рече, че съотношението между краткотрайния и дълготрайния отдих е 1,5:1. Огромна роля за развитието на вътрешния туризъм играе организирания туризъм. Със своята дейност в това отношение съдействат специализираните бюра за отдих и туризъм: Орбита, Шипка, Пирин, Кооптурист и множество частни бюра. През последните години в този бизнес се настаниха и доста наши и чужди частни фирми, които организират екскурзии и почивки в страната и чужбина. Организират се летни и зимни лагери за учащи се по време на ваканция.

Към туристическата дейност отношение имат и Ловно-рибарския съюз, Съюза на автомобилистите, Младежките организации. От началото на април 1990г. бе създаден комитет по туризма към Министерския съвет на България. Тоя координира и контролира стопанския туризъм стопанския туризъм на всички организации. Последните се реорганизират, като предстои и приватизация на държавните фирми. Вече има създадени около 8хил. Фирми, включващи туристическа дейност в своя предмет. Голяма част от малките туристически обекти на държавните фирми са дадени под аренда на частни лица.

Вътрешният туризъм в България се концентрира в голяма степен по Черноморското крайбрежие. От вътрешността на страната ясно се открояват югозападните части, където се намират София, най-високите планини(Рила, Пирин, Витоша, Родопите) и голям брой минерални извори. Туристическите потоци на вътрешния туризъм имат различен обем по направления. С най-голям процент са потоците към Черноморието 45-50%; на второ място са потоците към високите планини - зимен отдих и лятна рекреация(маршрутно-познавателен туризъм), следвани от потоците към културно-историческите обекти - най-често май-юли този поток не е концентриран толкова много, интерес представляват 100те национални исторически обекта. Следват потоците към балнеолечебните центрове - главно в Северна България. Съществуват туристопотоци в големите градове и техните крайградски зони по време на краткотраен отдих в края на седмицата.

Международният туризъм в България показва неспирен растеж. Активният международен туризъм в България подобно на външната търговия създава възможности за страната да реализира икономии на обществен труд. В сравнение с външната търговия международния туризъм е по-ефективен начин за износ на стоки и канал за получаване на валута. По-голяма част от този износ се състои не от стоки, а от услуги. Услугите, които у нас се предлагат на чуждестранните туристи под формата на настаняване в хотел, хранене, забавления и др. са обект на продажба. Особеностите на продажбите на тези услуги се състоят в това, че те се продават срещу чуждестранна валута, т.е. услугите се изнасят. Това е износ, който не може да се осъществи чрез каналите на външната търговия. От друга страна, стоките които купуват чуждестранните туристи, са от тези групи, които винаги страната ни изнася много. Това са плодове, зеленчуци, сувенири и някои нехранителни(кожени изделия, парфюмерийни и козметични изделия, спални и плажни принадлежности и др.). От сувенирните стоки най-масово се купуват керамика, българска бродерия, изделия от кован метал, дърворезба и др. Това са стоки, за които трудно се намира външен пазар(износните цени не са много благоприятни и транспортирането им е трудно).

Активният туризъм на България се характеризира със следните особености: преобладава преди всичко морска рекреация; силно изразена сезонност; преобладават услуги като спане и хранене; по-голям процент от туристите са от Източна Европа, Германия, Великобритания, Скандинавия и голям транзит от Турция; силно монополизиран туризъм от Балкантурист; усвояване на ресурсите предимно в туристически комплекси. Най-посещавани са градовете София, Велико Търново, Плевен Шипка.

България при 5,197млн. посетители от чужбина за 1998г., от тях 5,03млн. чужденци са реализирали нощувки в хотелите, следвани от къмпингите, квартирните бюра и накрая хижите.

Установяването на оптимално съотношение между рекреационните ресурси, потребностите и МТБ е предпоставка за интензивно развитие на международния активен туризъм.

Транзитните пътувания реализират малки валутни приходи. Това налага мерки за създаване на предпоставки за увеличаване на дълготрайните чуждестранни посещения в страната, а също така увеличаване услугите в районите, където преминават транзитните туристопотоци.

Пасивният туризъм в България започва да се развива преди повече от 30 години. През 1965г. 208хил. души са пътували в чужбина. Благоприятна предпоставка за развитие на пасивния туризъм са новите социално-икономически условия.

Пасивните пътувания са по-равномерно сезонно разпределени в сравнение с активния туризъм. Максимумите са през пролетта и ранната есен, заради по-ниските цени. През зимата се наблюдават главно пътувания в командировки. Голяма част от туристите пътуват организирано. Тази форма се разрастна след появата на редица частни фирми, организиращи екскурзии в чужбина. Потока е особено интензивен към Турция, Гърция, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Германия.

По отношение на валутните постъпления пасивният туризъм е нерентабилен за икономиката на страната. От друга страна той спомага за разширяване на географския кръгозор на пътуващите, за сближаване между народите, за запазване на мира.

През 1998г.2,6млн. българи са пътували в чужбина - частно и служебно.

Конкуренцията на природо-рекреационните ресурси, на антропогенните условия и ресурси, МТБ и насочеността на главните контингенти туристи и почиващи е обусловило обособяването на седем основни туристически района в страната: Дунавски, Старопланински, Задбалканско-Средногорски, Витошко-Осоговски, Рило-Пирински, Родопски, Черноморски. Техните граници обхващат основните ландшафтни граници, уточнени от туристическата им административна гравитация, от набирането на работна сила, снабдителната база, транспортната обвързаност и др. Като цяло тези райони повече или по-малко са обособени като Туристически районни системи и разполагат с възможности за бъдещо развитие. Те се разделят на отделни туристически райони, микрорайони и зони.

Дунавски основен туристически район е разположен протежение на р.Дунав, като обхваща не само селищата, лежащи по брега на реката, но и съседните - разположени в северната периферия на Дунавската хълмиста равнина. В района има добро съчетание на природни и антропологични рекреационни ресурси.

Обединяваща транспортна артерия е р.Дунав. Крайдунавският сухоземен път е частично изграден. Освен по Дунавския воден път туристическият контингент постъпва както по международните пътища от към Дунавската равнина, така и чрез международните му връзки, които се осъществяват главно по моста Русе-Гюргево, фериботите при Видин и Оряхово и по международните пътища през моста на р.Тимок при Брегово и Силистра.

Основни туристически функции на района са познавателен туризъм и водни спортове с международно и национално значение. Усвоената на района не съответства на туристическите ресурси и потенциалните възможности, с които разполага. По-големи туристически ядра са: Видин, Козлодуй, Свищов, Русе и Силистра.

Старопланински основен туристически район обхваща по-голямата част от Стара Планина и Предбалкана. В него има много добро съчетание на природно-рекреационните ресурси(морфоложки, биоклиматични, хидроложки, растителни), ландшафтна атрактивност, разнообразни антропогенни туристически ресурси и интересни туристически обекти, които са създали много добри предпоставки за развитието на туризма.

Надлъжните и напречни пътища(главно шусейни) правят достъпни много туристически ядра. Основните туристически функции на работа са познавателен туризъм с национално значение, пещерен туризъм със рекреационно и национално значение и допълнителни функции - пешеходен туризъм, ски-спорт и алпинизъм с национално значение, лов и риболов с международно и местно значение(Вършец, Шипково, Воняща вода, Върбица), главни туристически ядра в отделните райони и микрорайони са: Белоградчик, Монтана, Берковица, Елена, Враца, Тетевен, Троян, Велико Търново, Трявна, Котел и др.

Задбалканско-средногорски основен туристически район обхваща подбалканските котловини Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшко-същинска Средна гора и Средна гора, като на север достига до билото на главните пътни магистрали, чрез които се осъществява транспортната достъпност на района. В него има широк комплекс от природна-рекреационни антропогенни туристически ресурси.

Транспортната достъпност е добра. Обединяваща роля играят подбалканските железопътни и шосейни мрежи. Основните туристически функции на района са летен рекреативен туризъм с национално значение, познавателен и балнеолечебен туризъм с национално и международно значение, воден спорт, лов и риболов, с национално и местно значение. По-главни и добре обособени са туристическите ядра в Пампорово, Копривщица, Карлово, Калофер, Казанлък и Стара Загора.

Витошко-Осоговски основен туристически район обхваща по-голяма част от Западна-Средна България - южните части на Западна Стара планина, Осоговска планина и Ихтиманска Средна гора. Районът разполага с разнообразен комплекс от природни рекреационни и антропогенни ресурси.

Транспортната достъпност е добра, но туристическите ресурси са частично усвоени и използвани, и то главно в съседство със София, Перник, Кюстендил и Трън. Основните функции на района са познавателен, рекреативен, балнеолечебен туризъм с национален и международен характер, пешеходен туризъм, лов и спортен риболов, с национално и местно значение, алпинизъм, пещерен туризъм, зимен и воден спорт. Обособени ядра са София, Банкя, Перник, Кюстендил и Трън.

Рило-Пирински основен туристически район обхваща почти изцяло Рила и Пирин планина заедно с части от съседните долини и котловините на река Струма, Искър, Марица и Места, през които минават главните пътни магистрали, осигуряващи транспортната достъпност на района. Разполага с богати природно-рекреационни и антропогенни ресурси и големи възможности за развитието на вътрешния и международния туризъм. Тези ресурси и условия все още не са изцяло използвани.

Основни туристически функции на района са познавателен туризъм, алпинизъм и зимни спортове с национално значение, спортен риболов и лов с национално значение. Добре обособени туристически ядра са: Самоков, Костенец, Дупница, Благоевград, Сандански, Мелник, Разлог, Банско и др.

Родопски основен туристически район обхваща по-голяма част от Западните и Средните Родопи и съседните части от Пазарджишко-Пловдивското поле, където минават главните транспортни магистрали. Районът разполага с богати, разнообразни природни и антропогенни рекреационни ресурси. Има големи възможности за още по-голямо развитие на вътрешния международен туризъм.

Основни функции на района са: зимен и летен рекреативен туризъм с национално и международно значение, познавателен, балнеолечебен и пещерен туризъм с национално и международно значение, зимен спорт, спортен лов и риболов с национално значение. Добре развити туристически ядра са Пловдив, Пазарджик, Велинград, Батак, Чепеларе, Девин, Смолян и др.

Черноморски основен туристически район заема тясна ивица от българското Черноморско крайбрежие. Разполага с богати природни и антропогенни ресурси. Транспортната достъпност е много добра. Обединяваща роля играят морският път и организираната каботажна връзка между отделните пристанища. От главно значение е и панорамният път. Районът е равномерно усвоен в териториално отношение.

Основни функции на района са: морският рекреативен туризъм, балнеолечебен и конгресен туризъм с национално и международно значение, лов и спортен риболов с национално и местно значение. В двата обособени района Северно и Южно Черноморие са добре оформени туристическите ядра - Варна, Балчик, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и др. Специализирана насоченост към морския рекреативен туризъм имат изградени курортно-туристически комплекси - “Св.Константин и Елена”, “Златни пясъци”, “Албена”, “Русалка”, “Камчия”, “Слънчев бряг” и “Международен младежки център” в Приморско.

Основните туристически райони в България не обхващат цялата територия в страната. От тях са изключени Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Източните Родопи. Тези райони не разполагат с достатъчно богат комплекс от природно-рекреационни и антропогенни условия и ресурси. Те са частично изявени само в отделни насочени места в отделни туристически локализации или туристически микрорайони(Шуменско и др.). Някои от тях са от голямо значение за развитието на маршрутно-познавателния туризъм.

Развитието на туризма е под прякото влияние на навлизащите в страната пазарни отношения. Това се изразява в нарастване на частното предприемачество в този отрасъл в създаване на редица туристически фирми и агенции, които се конкурират помежду си.

Основни насоки в развитието на туризма в бъдеще е разширяване на активния туризъм - източник на валутни постъпления, създаване на атрактивни предпоставки за привличане на чужденци.