Съдържание

 

Увод……………………………………………………………………………..3

1. Значение на туризма……………………………………………………….4

2.Характерни особености на стопанския туризъм………………………..7

3.Стопанския туризъм в България…………………………………………9

Заключение…………………………………………………………………...12

Използвани източници……………………………………………………...13

 

 

 

 

Увод

От точка на зрение на фундаменталната икономика туризма представлява по себе си икономически комплекс, който в огромна степен обяснява световните процеси и отношения.нежели

Но туризма даже е и важен катализатор за икономическия ръст на много бързо развиващите се страни.

Туризма като социално-икономическо явление на съвременността е сложен и многотраен.Първото десетилетие на 21 век показва, че туризма започва да оказва влияние на икономиката практически по всички аспекти на фундаменталното определение.Туризма започва да разглежда даже като съвременна икономическа теория, изучаваща поведението на държавните субекти на всички нива на туристическата икономическа система.

Стопанския туризъм е масово социално-икономическо явление.

Целта на настоящата курсова работа е да се разгледа понятието стопански туризъм във неговите аспекти-възникване, определение, фактори, тенденции.

Задачите които си поставихме са следните:

1.Да анализираме литературни източници по поставения проблем.

2.Да посочим тенденциите за развитието преди и сега на стопанския туризъм в България.

3.Да направим изводи, да анализираме основните проблеми на този отрасъл.

1. Значение на туризма.

Съвременния туризъм е комплексен социално-икономически и културен феномен с многостранно значение, което може да се групира в няколко направления,Отделните аспекти и влияния на туризма не се изключват обикновено се проявяват паралелно и въздействат като цяло.

· Здравно значение на туризма

Известно е, че многомилионните маси на участниците в различните форми на туристическите дейности търсят чрез туризма предимно физиологичен или нервнопсихичен и възстановителен ефект.

Лечебното, респективното профилактично значение на туризма обикновено се свързва с определени видове туризъм.Например класическа е връзката на бално лечението с минералните бани.Лечебен ефект могат да имат за конкретни заболявания и в конкретните условия и дейности, базиращи се на други природни ресурси-слънчеви и водните бани , пясъка и т.н.

· Икономическо значение

Икономическото значение на туризма е в центъра на държавните и фирмени интереси към отрасъла.Туризмът в тясното му значение е вид спорт.Широкото разбиране на туризма обаче включва не само рекреативните и познавателни дейности на туристите в посетеното място, но и самото пътуване, изграждането на материална база, предлагането на все по-разнообразни и персонализирани услуги, ангажирането на труда на специализирани кадри и много други стопански и социални дейности, които играят ролята на мощен фактор за развитие не само на туристическите фирми , но и на цялата икономика.Икономическото значение на туризма е доста различно за трите основни вида туризъм-вътрешен, международен активен и международен пасивен. Икономическото значение на вътрешния туризъм се проявява в няколко направления.

Структурата на приходите и разходите в посетеното място се изменят.Туризмът активизира външнотърговския валутен баланс на всяка страна.Счита се, че това е един от най-ефективните видове външни икономически отношения.Чрез туризма се извършва безплатна реклама на място на множество други стоки и услуги на страната-домакин, за чието производство са необходими преди всичко местни суровини и съоръжения.

· Социално и културно значение

В широк смисъл социалното значение на туризма включва здравното и икономическото.Същевременно туризма има и пряко социално значение чрез социалните контакти, които неминуемо възникват между туристи и персонал, туристи и местно население, а също между отделните групи туристи.Тези контакти могат да се оценяват положително, когато стимулират взаимното уважение, водят до задоволяване на интереси и потребности , разширяване на познанията и на взаимното разбирателство.

Същевременно развитието на туризма често е съпроводено с някои неблагоприятни социални явления като кражби, корупция, проституция и др.В някои традиционни общества и фундаменталистки среди такива асоциални прояви се използват , за да се отрече туризма като цяло.

· Екологично значение

По-голямата част от първичното туристическо предлагане е свързано с онези природни обекти и явления, които имат рекреативен ефект.При напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване , намаляване на качествата им, дори до унищожаване.

· Политическо значение

Известно е, че туризмът е антипод на войната.Той може да се развива само в условия на мир.Всякакви конфликти, вътрешни и външни, напреженията в отношенията между държавите се отразяват негативно върху туризма.При това, в съвременния глобален свят дори на пръв поглед отдалечени конфликти влияят отрицателно върху пътуванията.Най –пресен в Залива, която стана причина милиони туристи от Америка и Япония да се въздържат от пътувания през далечната 1992г. до Европа и до цялото Средиземноморие.Всъщност причината бе страх от терористични акции на арабски екстремисти в транспортните средства и курортите.

Политическото значение на туризма не се изчерпва с необходимост от мир и политическа стабилност.Наличието на тесни икономически и политически връзки между две страни води и до повече туристически движения между тях.Законодателството като част от политическата структура на една страна влияе пряко не само върху възможностите за туризъм, но и чрез международни договорености , гранични такси,визови и други формалности, т.е. влияе пряко върху посещаемостта от чужденци.

Туризмът може да бъде мощен носител на политическо влияние.Това влияние се проявява в много аспекти.Например известно е, че населението на курортите, посещавани от чужденци, е по-добре информирано за събитията и новостите в света и по-отворено за външни влияния.

Факторите за развитие на туризма са:

· Генетични- пораждат необходимостта от пътувания с рекреационна и познавателна цел. Това са условията на туристическата среда, които определят туристическото търсене. Генетичните фактори обособяват следните групи:

· Социално-икономически фактори- включват характера и степента на социално-икономическото развитие на дадено общество;характера и интензивността на труда,които определят вида и продължителността на почивката; индустриализацията и научно-техническото развитие; обема и структурата на свободното време; доходите, жизнения стандарт и материалната осигуреност на населението; социалната осигуреност- застраховки, осигуровки.

· Демографски фактори- брой, разпределение и движение на населението; възрастова и семейна структура; професионална структура на местното население и на туристите; степен на урбанизация; характер на селищната мрежа и устройството на селищата.

· Екологични и медико-биологични фактори- качеството на жизнената среда в населеното място; жилищните условия; условията на работното място; здравното състояние на населението

· Правни и политически фактори- вътрешна и външна политическа обстановка; социална политика на страната; гранични, визови и митнически формалности.

· Психологически фактори- ценностната ориентация на различните категории хора; национални и културни традиции; туристически навици; демонстрирането на социален престиж, статус и финансови възможности; културно равнище на участниците в туризма.

· Реализационни фактори- те са свързани с предлагането в самата туристическа дестинация и включват:

· наличие на ресурси ( природни и антропогенни)

· наличие на материално-техническа база и инфраструктура

· наличие на кадри( управленски, информационно-екскурзоводни, облужващ персонал) и организационна структура

· развитие на транспорта

· развитие на връзките между отраслите, индустриалните предприятия и основния доставчик за туристическата индустрия

· териториално- устройствена среда

2.Характерни особености на стопанския туризъм.

Характерните особености на туризма, които повече или по-малко го отличават от другите социално-икономически сектори , са:

· Първата и основна особеност на туризма е неговият обслужващ характер.Преобладава предоставянето на услуги, което не значи, че липсва производство на стоки.Произведените продукти обикновено се комбинират с услуги или се предлагат като туристическа услуга.

· Уникална особеност на туризма е, че при него предлагането на услугата съвпада по време и място с нейната консумация.С други думи, услугата се предоставя и получава само ако присъства потребителят.

· Движение на туристите към обектите , предлагащи услуги, които са пространствено фиксирани, т.е. към зоните с рекрационно-туристически ресурси.Тази особеност е следствие от характерния пространствен консерватизъм на ресурсите.Пространствения модел на туристическите движения е представен схематично по-долу:

SHAPE \* MERGEFORMAT

А

Б

връщане

заминаване

А-район на търсене на туристически ресурси

Б-район на предлагане на туристически ресурси

Както търсенето, така и предлагането имат своите ограничения.Търсенето се ограничава от финансовите възможности на потенциалния контингент.

· За туризма е характерна силна зависимост от туристическите ресурси,особено природните ресурси.С опасността от превишаване на приемателните капацитети се свързва една друга особеност на туризма-необходимостта от опазване на природната и социалната среда.

· Неравномерността във времето, включително сезонността във функционирането на туристическите обекти, е характерна и неблагоприятна тяхната отлика.

· Бърза възвращаемост и сравнително неголям първоначален обем на капиталовложение.Ниската капиталоемкост на началното въвличане в експлоатация на туристическите ресурси вече бе изтъкната.Макар и не толкова типична, тази особеност засяга туризма като цяло.

· Силна зависимост от общата инфраструктура и равнището на икономиката в дестинацията.Тази особеност поставя в трудно положение развитието на туризма в територии , които са слабо икономически развити и усвоени.Това е всъщност главната причина страни като Индия, Китай , Бразилия , разполагащи с изключителни природни и културно-исторически забележителности , всъщност да са слабо развити като туристически дестинации в световен мащаб.

3.Стопанския туризъм в България.

България има вече добре изградена и модерна туристическа инфраструктура.В тесен смисъл това е съвкупност от материално-технически условия и създадената организация за настаняване , храна и напитки, транспорт , търговски и развлекателни услуги на туристите.

В широк смисъл на думата към туристическата инфраструктура се включват природните дадености, материално –техническите условия на цялата страна;организацията за тяхното ползване;човешките ресурси ; политическите, идеологическите , икономическите и социалните условия.

В това направление туристическата инфраструктура ползва част от националната инженерна и обществена инфраструктура – пътища, комуникации, вода, здравни , административни и други заведения.

Туристическата инфраструктура на туристическия обект е свързана с неговото предназначение и с категорията , на която той отговаря.Инфраструктурата и предоставянето на услугите се обвързва със звездната категоризация на хотела и категориите на заведенията за хранене и развлечение.Развитието на туризма в рамките на европейската общност придобива ново съдържание, ново измерение.Това е свързано с освобождаването от редица изисквания в цялата структура на комплексните туристически услуги-паспорти, транспорт, база, услуги.Към Европейската общност работи и специално направление по туризма и комуникацията, което създаде единни за всичките страни статистически показатели.

Следователно стопанския туризъм следва да търси място в структурата на европейския,а оттам-и на световния туристически пазар.Развитието на демократичните обществени и икономически процеси у нас ускорява нашето включване към богатия резерв на туристическия пазар както в Европа, така и в Америка, Азия, Дубай и др.

Развитието на стопанския туризъм в България е очевиден-както от абсолютна гледна точка, така и от сравнителна гледна точка.Развитието на стопанския туризъм през последните 10г. може да се разглежда като водено от пазара, а не като водено от дадена политика или стратегия.В България стопанския туризъм се е развил в резултат на търсенето на пазара и на активността на частния сектор, при малко участие на държавата, освен по отношение на типично, лицензионите дейности и цялостното популяризиране на България ма много международни туристически пазари.

Заключение

Стопанския туризъм е един от водещите динамични отрасли в световната икономика.Той е един от стълбовете на икономиката като цяло.

В много страни туризма играе значителна роля в формирането на вътрешния продукт, създаването на допълнителни работни места и обезпечаването на населението, активизирането на вътрешно търговския баланс.

Туризмът оказва огромно влияние на такива ключови отрасли като икономика, като транспорт и връзки, строителство, селско стопанство, производство и др., т.е. става своеобразен катализатор на социално-икономическото развитие.

В икономическа отношение, туризма се разглежда като:

Определена съвкупност от обществени отношения в сферата на производството, обмен и разпределение на продукцията, част от държавния комплекс на страната , включително определени отраслови видове на производството и икономическата дейност; обществена наука, изучаваща поведението в сферата на производство на туристическия продукт и неговото потребление, разпределение и обмен.

Използвани източници

1. Бъчваров,М., Основи на туризма изд.ТИЛИА, София, 1996г.

2. Макавеева, М. Стопански туризъм, изд.Лик,София, 2007г.