Вузове.com

Съдържание

Увод……………………………………………………………………………..3

1.Философски теории за съзнанието………………………………………..5

2.Съзнанието-душата на човека…………………………………………….7

Заключение…………………………………………………………………...11

Използвани източници…………………………………………………...…12

Увод

Съзнанието-състояние на психическия живот на човека, изразяваща се в субективно преживяване на събитията на външния свят и живота на самия индивид, а също и в отчет на тези събития[1]. Термина съзнание бива определян като термин, труден за определение, доколко даденото слово се използва и разбира в широкия спектър на направлението. Съзнанието може да включва мислите, възприятията, въображението и самосъзнанието и др..

То е тип ментално състояние, като способ на възприемане, като способ на взаимоотношение с другите. Съзнанието може да бъде описано като гледна точка, като А-зът.Много философи разглеждат съзнанието като най-важната вещ в света. От друга страна, много учени са склонни да разглеждат тази дума като прекалено неопределено по значение на това, за което го използват.

Съзнанието- категория за обозначение на менталната дейност на човека по отношение към самата дейност. Проблема за това, в какво се изразява съзнанието и какви са неговите рамки, и какъв е смисъла на съществуването на дадения термин става предмет на изследване на философи, психолози, и всички дисциплини изучаващи проблема за изкуствения интелект. Проблем на практическото разглеждане в себе си съдържа въпроси като: как можем да определим наличие на съзнание у силно болни или намиращи се в кома хора;може ли да съществува не човешко съзнание и как можем да го измерим; в какъв момент се заражда съзнанието при хората; могат ли компютрите да достигнат съзнателно състояние и др.

Всички тези въпроси пораждат и тезата на тази разработка, а именно, каква е същността на съзнанието?

За да достигнем до отговорите на поставената теза, си поставихме следните задачи:

Ø Да направим теоретичен обзор на литературата за възникване на съзнанието, да отсеем важните елементи;

Ø Да разгледаме философските теории за съзнанието, важен момент от неговото появяване като термин и като възприятие;

Ø Да разгледаме съзнанието като основна част от човека, неговата същност, структура и функционалност.

1.Философски теории за съзнанието.

Във философията, съзнанието се разглежда като способност да „съз-наваш” предмет (Гегел).При това под „съзнание” се разбира не психическата способност на тялото, но фундаментален способ, в който човека е отнесен със своите предмети и света въобще. Говорят, че съзнанието има форма или способ на даден предмет, форма или способ на дадеността на света като цяло.

Съзнанието и света- два полюса на едно и също, единна съотнесеност на съзнанието. Именно затова в строго философски смисъл некоректното съзнание се разглежда самостоятелно. Но съзнанието има не само способност на съотношение, но и само на отношение[2].

Философията се опитва да отговори на два основни въпроси за съзнанието: каква е природа на съзнанието и как съзнанието е свързано с физическата реалност, преди всичко с тяло. Първия проблем за съзнанието в явна форма била формулирана от Декарт, след което съзнанието получило широк поглед в ново европейска философия, а също в различните философски традиции, такива като феномелогия и аналитична философия. В средите основните философски теории на съзнанието можем да причислим следните:

Ø Дуализъм

Дуализма има теория за това, че съществува две разновидности на субстанцията- съзнание и физически обекти. Основателя на тази теория е Рене Декарт, който потвърдил, че човек е мислеща субстанция, способна да се усъмни с съществуването, преди всичко в своето собствено съзнание.

Дуализма е душа и тяло-гледна точка, съгласно която съзнанието (духа) и материята (физическото тяло) представляват по себе си две независими, взаимно допълващи се един друг и равни по значение субстанции. Като правило, се основава на общо философския дуализъм.Основатели били Платон и Декарт.Платон смятал, че тялото принадлежи на материалния свят и затова е смъртно, когато душата е част от световните идеи и е безсмъртна.

Ø Логически биохервизъм

Представители са Гемпел и Райд. Стремят се да опровергаят дуализма на Декарт.

Ø Идеализъм

Това е теория, съгласно която съществува само съзнанието. Идеалистите смятат, че обекта на физическия свят не съществува заедно с възприятието.Последовател на тази теза бил Джордж Беркли.

Ø Индуизъм

Ø Интегрална теория

Теория на съвременния американски философ Кен Уилбером. Той синтезирал различни представи за съзнанието в източната и западната философска и духовна традиция в единия Интегрален подход. Кен Уилбером подробно разглеждал :състоянието на съзнанието, ниво на съзнанието, контури и типология на съзнанието, „Интегрална теория на съзнанието”.

Ø Материализъм

Това е теория, според която ако нещо съществува, то има физически характер.Съзнанието , според материалистите се описва като свойство на мозъка. Материалистите критикуват както дуалистите и идеалистите, така и биохервистите, доказвайки, че поведението не е съзнание, а вътрешна физическа причина за съзнание. Като привърженици на материализма са Фридрих Енгелс, Владимир Ленин, Дейвид Армстронг, Доналд Дейвидсон и др.

Ø Функционализъм

Това е теория, съгласно която намирайки се в психично състояние значи да се намираш в функционално състояние, или може да изпълнява някаква определена функция. Функционализма е методическа базова теория на изкуствения интелект и когнитивната наука. Към функционалистите можем да отнесем Дейвид Люс, Хилари Патнем и Даниел Денет.

Ø Двустепенна теория

Теория за това, че психическото и физическото са две свойства които лежат в основата на веща реалност, която по своята същност не се явява нито психическа нито физическа. Двустепенна теория, затова, че отхвърля и дуализма, и материализма като представяне за това, че съществува психична или физична субстанция. Подобни възгледни са характерни, например за Бенедикт Спиноза, Питер Стросон и Бертран Ръсел.

Ø Феноменологична теория

Тя представлява по себе си опит за описание на съдържанието на опита без някакво потвърждение на относителната реалност на това съдържание. Феноменологията се опитва да открие идеалните черти на човешкото мислене и възприятие, свободни от едни или други емпирични и индивидуални размеси, и обосновавайки се, за всички останали науки, като основание за мислене.Основно свойство на човешкото съзнание съгласно тази теория е интенционалност. Привърженици на тази теория били Едмунд Гусерля, Мориса Мерло-Понт.

Ø Емерджентна теория

Теория за това, че съзнанието се явява свойство на някакъв физически обект (обичайно мозъка).Съзнанието е реален обект, който е длъжен да се изучава от науката наравно с всички такива. Привърженици на тази концепция бил Джон Серл.

2.Съзнанието-душата на човека.

Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още по времето на Гръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека, която възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. В древните учения и езотерични практики на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието и извисяването или разширяването му като висша цел и път на човека в духовното усъвършенстване и постигането на озарение и просветление. В психологията термина съзнание се използва от една страна за обозначение на ежедневното мисловно състояние на ума, Аз-съзнанието на човека т.е размислите, спомените, мечтите, възприятието на външния свят когато човека е в будно състояние. От друга, се използва като съвкупността на психичната цялост на индивида или цялостната личност, която включва и доминиращата несъзнателна част в човешката психика. Въпреки, че хората се раждаме разумни и способни на решения и размисли същества, съзнанието се развива съвсем повърхностно и незавършено през детските години на човек до неговото съзряване на възрастен, физиологично развит индивид. Допряди двеста години болшинството хора не са имали и представа за съществуването на своята психична действителност или комплексите, не са знаели причините за депресиите, нито са ги идентифицирали като такива. Но от най-древни времена хората са усещали вътрешния си мрак, границите на съзнанието си, интуитивно са разбирали за съществуването на нещо отвъд персептуалните им сетива, нещо невидимо и неосезаемо. Алхимията, като свой предмет на изследване и експерименти имала именно несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят[3]. Далеч преди съвременната психология, древните учения са оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. „В себе си ще откриеш себе си” е казал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи „Опознай себе си”. Психологията като предмет е едно усъвършенствано, интелектуализирано (в развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание. Самопознанието или себепознанието (по желание) е в центъра и основата на учението на Бог, макар и забулено в мъгла и църковни догми по-късно в развитието на християнската религия и църковните институции. В основата на практическия метод за самопознание е самонаблюдението. Самонаблюдението и изобщо съзнателността не е просто медитация в определени часове от денонощието, то е състояние на умът изобщо. Което се постига с практиката, стремежa, постоянството и с времето. Не е нещо, което се случва изведнъж и изцяло, а стъпка след стъпка постепенно се разгръща като светлина на изгрев, която постепенно огрява обвита в мрак необятна долина. Мисловната дейност на човека е до голямата степен обвързана с паметта. Запомняме различна информация от всякакъв вид и я свързваме асоциативно т.е синтезираме тази информация в знание, превръщайки я в теории, възгледи, идеи и открития. Чрез процесa който наричаме размисъл или мисловната дейност, мислене изобщо което хората обикновено извършваме през периода на живота си, повече или помалко. Голям процент от тази информация, която ни служи за да разбираме света и всичко около нас (без, разбира се, да споменаваме информацията за света, която получаваме от директния ни сетивен досег с него.) идва от външни източници като книги и предания (изобщо писмени източници от различен вид) в древността. До днес, когато освен писменото и орално предаване на информация, разполагаме с всякакъв вид дигитална и аналогова медия, глобална и в реално време. Като интернет, радио и телевизията. И в цялото ни жадуване за информация и пътешествие към знание в жизнения си път, много малък процент от това знание късае конкретно и лично самите нас, като същества, като същността на това, което наричаме съзнаващо АЗ. Всеки в съвременното общество на знанието е чувал за думата комплекси и смътно му се межделее значението на този термин и фактичното, което обозначава. Причините за характера ни, реакциите и настроенията си са ни непонятни. Често живеем устремено и механично, до толкова че по пътя не обръщаме внимание на почти нищо. Още по-рядко човек спира за миг, за да рефлектира върху причините на неща неуловими като настроенията или мислите си[4]. Съзнателността в този ред на мисли, може да се определи като разгръщащото се последствие от самопознанието, в което съзнанието се впуска за да опознае себе си. „Реалността на психичната действителност или взаимодействието на материята и мисълта, познати като „психични феномени” вече не се основава на суеверия.. а на потвърждаващи се научни изследвания и емпирични данни.. налагат заключението, че желанието, волята на ума може да прави неща, които - според преобладаващите научни теории - не би трябвало да е способно да прави.”

Заключение

Всеки човек представлява самоочевидното, че у него има съзнание.Той осъзнава, какво става около него, какво говори, какво усеща и др.Проблема за съзнанието, е един от централните проблеми, занимаващо човечеството векове наред. Съзнанието се разглежда не само от философията като наука, но и от много други науки, например психологията, невробиологията, социологията и др.Всяка от тези науки изучава феномена съзнание от своя специфична гледна точка, но резултатите, получени в рамките на изследванията, широко се използват във философията.

В съвременния свят е невъзможно да постъпим без интернационален дисциплинарен подход към проблема за съзнанието.Но в какво се състои философския проблем на съзнанието?

Традиционно във философията под съзнание се разбира психо-физическия проблем, имайки в предвид проблем за отношението към материя и съзнание.

В съвременната философия психо-физическия проблем не само е съхранила своята актуалност, но е и основния философски проблем, философията на съзнанието не се изчерпва само с това. Самостоятелно значение има също и проблема за безсъзнателното и проблема за общественото съзнание.

Използвани източници

1.Василев В. В. Проблема за съзнанието — М.: Прогрес-Традиция, 2009, 272 с.

2.Дарио Салас Соммэр. Развитие на вътрешния свят , издателство Наука 2008, 42с

3.Дели М. М. Онтология на съзнанието : историко-философски аспект, издателство Свят, 2000г

4. Леви-Брюл, Първобитно мислене/ М.: 1994.

5. Молчанов В. И. Време и съзнание , 2005, 62с

6.Прист С. Теория за съзнанието /. : Идея-Прес , 2000, 287 с.

7.Пенроуз Р. Тайни на разума. В търсенето на съзнанието, София, 2005.